Дано престанем да обичаме себе си по този извратен и егоистичен начин
Веднъж някакви насекоми (не помня вече какви) нападнали манастира в Суроти. А св. Паисий Светогорец казал на сестрите: "Какви монахини сте, едни буболечки да не можете да прогоните!" Имал предвид молитвата им... Същото (и повече) може да чуем и ние. Какви християни сме, ако молитвата ни не може да накара няколко бедстващи души да се облекат прилично и да се приберат по къщите си?
Не можем! Защото сляп слепия не води. Болен болния не лекува. Грешен грешния не спасява.
"Ама - ще кажете - всички сме грешни!" Така е. Но ние не трябва да сме просто грешници. Трябва да сме КАЕЩИ се грешници. Така ни предписва Църквата. Това Бог очаква от нас. И ако сме каещи се, ще ни чуе. И ще спре всяко погибелно изкушение.
Но... Нашето покаяние остава винаги някъде в имагинерното бъдеще. "Някога, разбира се, ще се покаем. Но дотогава... И ние, Господи, сме хора." (Така казваме!) И ще правим всичко паднало, наричайки го - човешко. Хитрости, интриги, тирании и хладни измъквания. Телесата ни ще почиват в кожени салони на скъпи автомобили и лъщящи прислужници ще ни правят вятър. А между хапките на гурмета ще изобличаваме греха!
Да, и ние самите някога ще се покаем. Бог ще ни изчака. Той чака любимците си. Това сме ние - Неговите избрани! Ще ни изчака, каква Му е работата...
Но... Докато настояваме Бог да чака, Той (все пак) ще ни подсеща... Ще ни подсеща, че погиваме.
Затова те ще танцуват. Голи, нахални, безсрамни. Като огледало на нашата голота, нахалство и безсрамие. Ще оскверняват улиците ни. И спомените ни. И надеждите ни. Пък дано се покаем. Дано престанем да обичаме себе си по този извратен и егоистичен начин. Дано престанем да разтягаме Божието дълготърпение като дъвка "Идеал".
Пък... Може и да греша. Може всичко при нас да е идеално. Просто един ден (скоро) ще благословим танцуващите и всичко при тях ще стане "по Бога". Също като при нас... Не ли?
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.