Да обложим ли повече имотите? И кои? Дяволът е в детайлите

Повечето кметове и сега предвидливо са в златната среда, а догодина идват местни избори

Няма как да имаме виенска инфраструктура с пернишки данъци, каза преди почти 10 години от висока трибуна един вече бивш финансов министър.

Той понечи да отвори дебат за облагането на коли и имоти, но побърза да заключи: Кметовете искат да управляват по-голям ресурс, но ако може, да не участват в неговото събиране и формиране. И позна. Разговорът не се състоя. Промени в облагането - също.

Пет години след това, през 2023 г., един друг финансов министър повярва на исканията на общините поне за бърза актуализация на данъчните оценки. И се появи методика за осъвременяването им. Министърът си отиде, методиката си остана, но така и не свърши работа никому.

Три години по-късно един премиер хвърли ръкавица на кметовете с идеята за по-солено облагане на хората, които имат повече от един имот. И изненада дори хората по министерствата, които могат да превърнат идеята в поправка на закон. И които ще сметнат, че където имот, там и по-луксозна кола, що пък да не им вдигнем данъка.

Тъй като не даде подробности, можем само да гадаем какво точно означава тази идея. Онова, което той или тези, които са му я дали, забрави, е, че ако тя означава: който има втори имот, да плаща повече, то и сега си е така.

За “еднодомците” законът е определил с 50% по-нисък данък за основно жилище. A за държава, в която 86% от хората имат собствено жилище, това е една от най-важните данъчни привилегии. Ако пък някой е получил наследство или е задлъжнял с ипотека за 35 години, за да има второ, ще бъде гневен до девето коляно на този, който го обложи по-солено само защото е второ. И още догодина есента ще каже тежката си дума на кметски избори.

А повечето кметове са мъдри и опитни хора. В определения от депутатите интервал за облагане на имотите, който сега е от 0,1, та чак до 4,5 промила, повечето кметства предвидливо са струпани около златната среда и рядко някой е избрал най-високото в скалата. Което си е знак, че ако искат да вдигат налози, и сега го могат. Но не го искат.

Всички тези съмнения би трябвало да не играят, ако тази мярка ще понапълни хазната. НСИ обаче ни казва, че само 9% от домакинствата имат втори имот. Общо от данък имущество средно на година се събират 550 млн. евро. В тази сума влизат облагане на имотите на колите, на сделките с имоти и туристически данък.

Ако от тях 250 млн. евро са от основно жилище и 70 млн. евро - от второ и следващо, то тогава едно вдигане на ставката с 30% би вкарало 25 млн. евро допълнително в хазната.

Или би помръднало приходите по това перо с внушителните 3,7%. Още по-пестелива излиза сметката с луксозните коли и соленото им облагане. При 3,1 млн. леки автомобила, колите лукс са между 5000 и 8000 в зависимост от това коя пазарна цена ще се приеме за лукс.

Струва ли си от така наречената фискална гледна точка? Май точно толкова, колкото парите от орязаната партийна субсидия.

Единственият “хляб” в тази идея може да се намери в актуализиране на данъчните оценки. Корекция със споменатите 30% би донесло допълнително 120 млн. евро. За толкова вече си струва да се помисли. Но пак внимателно. Със сигурност някои общини ще намалят още промилите, за да компенсират увеличението и да останат  харесвани  от електората си. Сметката трябва да се прецизира по градове и региони, тъй като част от имотите са близо до пазарните си стойности, други са надценени, а трети - подценени. Данъчните оценки на различните видове имоти не са изостанали еднакво от пазарните им цени. Както се казва, тъй като дяволът е в детайлите, затова умната с тях.