Чужди компании лобират в парламента срещу държавата в битка за депозитната система на българите

13 търговски камари у нас, представляващи интересите на фирми от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Нидерландия, Италия и др., поискаха депозитната система в България да бъде частна, а не държавна, както предвижда внесеният в парламента проектозакон за изменение на Закона за отпадъците.

Причината да се въвежда депозитната система у нас е Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки. Според него до 2028 г. България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успеят да рециклират поне 80% от  пластмасовите бутилки и метални кенчета.

Когато купуваме минерална вода или друга напитка в пластмасова или стъклена бутилка до 3 л. или метално кенче, в цената ще ни се начислява възстановим депозит. Ние ще заплащаме този депозит. След това ще можем да си получим обратно платената такса, като върнем празната бутилка или кенче. Целта е по този начин да се насърчат потребителите да връщат празните бутилки и метални кенчета, които след това да се рециклират и използват отново.

Разследване на Обективно.БГ обаче разкри, че зад привидно благородната екологична инициатива се крият бизнес интереси и огромни печалби, възлизащи на 126 милиона евро годишно, тъй като не всички празни опаковки ще бъдат връщани. Въпросът е при кого ще остават парите от тези непотърсени депозити, както и суровината за рециклиране.

Лобизъм в парламента

Търговските камари, в които влизат чужди компании, искат това да са частни организации, а не българската държава. Те настрояват депутатите да оттеглят проекта за държавна депозитна система.

Нещо повече, дори посочват кой трябва да поеме бизнеса с опаковки за рециклиране вместо държавата: „Съгласно утвърдените европейски практики и стандарти именно производителите на безалкохолни напитки, бира и бутилирани води са тези, които поемат законовата отговорност за финансиране и функциониране на системата“, пишат търговските камари в писмо до парламента.

Те посочват, че не българската държава, а Съюзът на пивоварите и Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки трябва да управляват парите, събирани под формата на депозити от българите.

Кои са членовете им и кой има интерес от този печеливш бизнес, който се очаква да генерира 126 милиона евро приход годишно: Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки включва големи чужди компании като „Кока-Кола“, „Куадрант Бевъриджис“ – производител на „Пепси“, „Сан Бенедето“, „Девин“ и др., а Съюзът на пивоварите – „Загорка“, „Карлсберг“, „Каменица“ и др.

Техни представители вече проведоха среща със служебния министър на околната среда и водите Юлиан Попов с искане да оттегли подкрепата на министерството за внесения в парламента законопроект. Т.е. частни организации искат министърът да защити техните частни интереси, а не интереса на държавата.

Като мотив посочват, че България трябва да следва примера на ЕС, където депозитният оператор е частен. Проверка на Обективно.БГ обаче показва, че например в Унгария депозитният оператор е държавен, точно както предвижда и българският законопроект, който предстои да се гласува от следващия парламент след изборите.

Как се печели от отпадъци

Над 3 милиарда броя ПЕТ-бутилки с минерална вода до 3 л. и метални кенчета с бира и други напитки се очаква да бъдат продадени през 2028 г. в България, според прогнозните данни на четирите екоорганизации, извършващи рециклиране у нас. При депозитна такса от например 10 евроцента на бутилка/кенче, това означава, че около 300 милиона евро ще влязат в депозитния оператор.

Не всички 3 милиарда броя опаковки ще бъдат върнати обаче. При събираемост от 65% например (35% невърнати опаковки) в депозитния оператор ще останат около 105 милиона евро.

Освен парите от невърнатите депозити операторът ще печели допълнително от продажбата на суровините за рециклиране (около 16 млн. евро), както и ще прибира такса от задължената индустрия (около 5 млн. евро), според прогнозните данни за 2028 г. Това прави около 126 милиона евро годишно от невърнати депозити, от продажба на събраните бутилки и кенчета като суровини за рециклиране и от наказателната такса, която плащат производителите за това, че замърсяват.

Източник: “Обективно”