Бюджет ’26 като в комунизма: Има за всички и дългът лети до небесата

Фискалната политика на държавата заприличва все повече на счетоводството от края на 80-те години на миналия век. Оказва се, че хем дефицитът е малък, хем недостигът на пари е голям и в крайна сметка задлъжняваме с невиждани темпове. И догодина ще е като тази. Бюджетният дефицит ще е само 3% от БВП, но дългът расте с 6%. Вече ще си говорим за недостиг.

Проектобюджет с дефицит в размер на три процента от брутния вътрешен продукт предлага Министерството на финансите. При допускане за брутен вътрешен продукт от 120 милиарда евро, приходите за догодина се прогнозират на 51,4 милиарда евро, а разходите – на 55,08 милиарда евро. Така номиналният дефицит се прогнозира да стигне 3,68 милиарда евро, което е точно в трипроцентовата рамка.

Прогнозата за икономическия растеж е от 3% през тази година да се свие на 2,7% догодина и на 2,5% през 2027 година. Инфлацията за тази година се оценява на 3,6%. Догодина трябва да се забави до 3,5%, а през 2027 година – до 2,9%.

Като отношение спрямо размера на икономиката това не е нищо ново. Оказва се, че и тази година се очаква да приключи с дефицит от три процента, въпреки огромното изоставане в изпълнението на приходите към края на септември. Излиза, че до 31 декември НАП и митниците загадъчно ще наваксат всичко и в последните 90 дни на годината дефицитът ще се увеличи само с 0,3% от БВП, след като още към края на септември той е 2,7%. И при положение, че големите плащания по държавните инвестиции и обществени поръчки все още не са започнали.

Какво означава това?

Фискалната политика на държавата заприличва все повече на счетоводството от края на 80-те години на миналия век. Оказва се, че хем дефицитът е малък, хем недостигът на пари е голям и в крайна сметка задлъжняваме с невиждани темпове.

„Гласове“ писа първо – през 2026 година се очаква държавата да изтегли нови заеми в размер на 10,4 милиарда евро, което е 8,3% от БВП. От тях 4 милиарда ще се ползват за изплащане на стари дългове, чийто падеж ще настъпи догодина, а 6,5 милиарда ще е допълнителното задлъжняване за 2026 година. В отношение към БВП това е нов дълг в размер на 5,4%.

Същата ситуация наблюдаваме и тази година. Въпреки че бюджетният дефицит ще бъде само три процента, според последното допускане на държавата новоизтеглените заеми през тази година са за 8%.

Какво значи това? Значи, че счетоводните термини нямат никакво значение. Правителството е на червено, но твърди, че всичко е в рамките на нормалното. В същото време задлъжнялостта расте с темпове, невиждани от краха на комунизма. В нито една от годините на прехода след падането на Тодор Живков България не е теглила външен заем. Всички заеми са изтеглени през 80-те години на миналия век. През първото десетилетие на този век има само една сделка с държавния дълг – брейди облигациите се превалутират при управлението на Милен Велчев. През второто десетилетие се теглят два заема за рефинансиране на стари заеми, един за да се стабилизира държавата след фалита на КТБ. Идната година ще е шестата поред година от 2020 насам, в която България се обръща към международните пазари да иска пари назаем.

Управляващите ще ни кажат, че държавните инвестиции заменят парите с акционерна собственост в нещо, което някога ще произвежда. Затова вложенията в основен капитал не трябва да се третират като вложенията в бетон и асфалт. Ако плащаме за бетон и асфалт, това са инвестиционни разходи. Ако плащаме за завод за барут и снаряди или за нещо друго, това са разходи под черта. Тоест не се осчетоводяват като разходи и не влияят на дефицита.

Не влияят на дефицита, не се броят за разходи в чистия смисъл на думата, но са си пари, които излизат от държавата. И понеже държавата не разполага със средства да направи тези плащания, тегли заеми.

Да, нещата имат логично обяснение. Но това не означава, че обществото трябва да ги приема равнодушно. Очевидно е, че счетоводните стандарти, по които Министерството на финансите скалъпва отчетите си за бюджета и прогнозите за бъдещето, се провалят да обяснят какво се случва с публичните финанси и да информират обществото. Вече трябва да се чете между редовете. Трябва да се правят исторически аналогии, а те сочат, че от 35 години публичните ни финанси не са били в подобна дългова спирала.

Дано, ама надали.

Проектобюджетът показва, че през 2027 година ще има задържане и на приходите, и на разходите. Те трябва да са почти без промяна и в резултат на увеличението на брутния вътрешен продукт със седем милиарда евро, в края на 2027 година дефицитът ще се свие под трипроцентовия критерий.

Последното е под съмнение, най-малкото поради очаквания растеж на икономиката, заради който ако не разходите, то поне приходите трябва да се увеличат, защото те следват хода на икономическото развитие, а растеж и инфлация се очакват и през 2027 година.

Изобщо, Министерството на финансите трябва да положи много сериозни усилия да убеди публиката, че не манипулира данните, ако не желае окончателно да загуби доверието, което Асен Василев разклати със шмекериите, които прилагаше за овладяване на дефицита в годините на управлението си.

Вече втора поредна година Теменужка Петкова успява да овладее дефицит от три процента спрямо БВП към края на септември, така че в края на годината той отново да е в трипроцентовия лимит. Това противоречи на всякаква логика за постоянство в прилагането на счетоводни политики, оценки и обхват на данните за публичния сектор.

Петкова трябва да обясни как за едно тримесечие се наваксват приходи, които държавата не е успяла да събере през първите девет месеца на годината. След самоцелните медийни изяви на Симеон Дянков от миналата седмица, финансовото министерство трябва да убеди публиката, че няма свършена работа от изпълнители на обществени поръчки и доставчици на държавата, която да не се плаща в условия на забава, или – още по-лошо – да се бави фактурирането на свършената работа. Министерството на финансите трябва да предостави справка за цесиите, при които Българската банка за развитие изкупува вземания на частния сектор от държавата и от местните власти. Забавеното възстановяване на данък върху добавената стойност трябва да се отчита на месечна база, също както и всички форми на авансови плащания на данъчни задължения за бъдещи периоди.

Всичко различно от това трайно ще насади в обществото недоверие в оценките за бюджетното салдо и занапред всеки ще си прави изводите само съдейки по измененията в държавния дълг.

Автор: Стефан Антонов