Бюджет 2026 вдига синдикатите на протест: Отстъплението за минималната работна заплата е скандално

Бюджет 2026 вдига синдикатите на протест. В петък сутрин КНСБ и КТ "Подкрепа" организират предупредителна протестна акция пред сградата на Министерския съвет непосредствено преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ще бъде обсъден бюджет 2026.

Протестът е заради несъгласието на двете синдикални организации с предвиденото намаляване на размера на минималната работна заплата от началото на 2026 г. и липсата на държавна политика по доходите, посочват от КНСБ. Най-ниското възнаграждение всъщност ще се увеличи, но с по-малко от очакваното по формулата, заложена в Кодекса на труда. Трябваше да е 1213 лв., или 620,20 евро, а ще е 605 евро, или 1183 лв., с около 30 лв. по-малко от очакваното. Сега е 1077 лв.

Във вече известните числа за бюджета виждаме отстъпление от ангажимента, който беше приет преди 3 години от парламента с промяна в Кодекса на труда (чл.244) и определянето на минималната работна заплата като 50 от средната. Оттам започва нашето категорично несъгласие. Бяхме и сме готови с редица механизми, за да се приложат четирите критерия на директивата за адекватните минимални заплати, включително с различни компромисни варианти, не сме замръзнали само на тези 50 процента. Но когато няма съгласие и формула, която да адаптира и транспонира директивата, да се твърди, че отмяната и замразяването на действието на чл. 244, е решение – за нас е скандално. Не сме чули аргумент защо се прави това. Причината е неясна, с изключение на натиска на работодателите, които от самото начало твърдяха, че това не трябва да се случва, т.е. да не се спазва законът. Това само по себе си също е скандално. В една правова държава законът трябва да се спазва.

Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров в рамките на провелия се днес, 29 октомври, дискусионен форум с журналисти, посветен на темите за заплатата за издръжката, визията на конфедерацията за доходите с Бюджет 2026, правата на журналистите и настояването за ръст от 10% на заплатите на заетите в обществените медии. Форумът бе организиран съвместно с Фондация Фридрих Еберт България.

За намалението на минималната заплата КНСБ държи отговорен финансовия министър. Няма как някой да не носи отговорността за това. Промяната идва със законите за бюджета, които ги пише министърът на финансите. А и чухме, че до последно министърът на труда настоява за 620 евро минимална заплата. За това не можем да го държим отговорен, за разлика от други въпроси, посочи Димитров.

Като червена линия за КНСБ стои и настояването за ръст на заплатите в средното образование – като 125% от средната заплата, както и за 10% увеличение на възнагражденията в агенции към министерството на земеделието като Агенцията за борба с градушките, Агенцията за храните, както и в държавните горски и ловни предприятия.

За системата на здравеопазването разговорът виси в пълно неразбиране, че единственият механизъм за договаряне на заплатите е през колективното трудово договаряне. Тази практика през законите да се определят заплати, трябва да спре – няма как всички да сме над средната работна заплата. Този подход не съществува в ЕС. Нещата излизат извън контрол, категоричен бе Димитров. Той обясни, че КНСБ няма да подкрепи проектобюджета на НЗОК поради формална причина – изпратен е снощи, а заседанието на Надзорния съвет на касата е тази сутрин.

Както стана известно вчера, вноската за пенсия се увеличава с два процентни пункта, максималният осигурителен доход се увеличава с 470 вместо с 300 лв. до 2352 евро, а обезщетенията влизат във фризера.

Минималната пенсия става 346,87 евро, или 678,4 лв. при 630,50 лв. в момента, като тук увеличението е 7,6% и в този диапазон ще е явно и швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите.

Синдикатите започват да оказват натиск и за по-голямо увеличение на бюджетните заплати въпреки всеобщите критики, че администрацията има нужда от сериозно орязване и получава незаслужено големи увеличения. Според тяхната информация в бюджета за догодина е заложен "само" 5% ръст, което се коментира като крайно недостатъчно. Тази година обаче редица сектори получиха двуцифрени увеличения, като на някои категории военни се стигна до почти 50%.

Заложеното увеличение от 2 пр.п. всъщност е 10% увеличение на вноската за пенсия, посочи тази сутрин пред Би Ти Ви Васил Велев от АИКБ. Той има предвид, че вноската се увеличава за родените след 1959 г. от 14,8 на 16,8% (за тях 5% се отделят за втора пенсия), а за родените преди това - от 19,8 на 21,8%. Това е 10,1% ръст на осигурителната тежест. При 2000 лв. осигурителен доход осигуровката се повишава от 396 на 436 лв., или с 10,1%.

„Тези увеличения водят дотам, че на 100 лв. разход за труд на предприятието, работникът ще получи с 3,16 лв. по-малко. Ако той е получавал по-рано нетно 2000 лв. на месец, сега ще получи 63 лв. по-малко.

Новият бюджет е като стария, само че много по-лош, защото бърка още по-дълбоко в джоба на работника, без да решава никакъв проблем“, обясни Велев. Той допълни, че това е едно от най-грешните решения за увеличаване на приходите в бюджета, защото е най-несправедливо. „Това решение не бърка в джоба на заетите в бюджетната сфера, чиито заплати отново са планирани да бъдат увеличение в секторите отбрана, сигурност, съдебната система, които не плащат осигуровки. Това решение ощетява заетите на трудов договор, намалява желанието и възможностите за инвестиции, за да се запазят доходите на хората“, обясни представителят на работодателите.

Според главния икономист на КНСБ Любослав Костов правителството на практика намалява минималната заплата със 180 евро на година за всеки нает на такава заплата спрямо заложеното според Кодекса на труда. "Тези 180 евро, ако ги пречупим през нашата кошница, малка, която гледаме тук всеки месец и правим пресконференции, означават 36 хляба по-малко, 10 килограма сирене по-малко, 8 кори яйца по-малко и 7 килограма месо по-малко сумарно на година потребление у работещите на минимална работна заплата. Това означава повече лишения, тъй като не звучи добре да пълним държавната хазна и оправяме дефицита, като режем доходите на най-бедните", коментира Костов. На пълно работно време на минимална заплата са наети близо 270 000 души, допълниха от КНСБ.

Източник: epicenter.bg