Брюкселски измислици с рапица и слънчоглед за пилетата в чуждестранни държави.

В Украйна, преди войната, още през пролетта на 2021г излезе един доклад на тяхната Национална Академия на Науките, че в скоро време около 40% от земеделските земи в Украйна ще бъдат толкова силно деградирани, че земеделието вече не е рентабилно на тях. Имайте  предвид, че Украинските земи ги водят като най-плодородните в Европа.
От когато "новото земеделие" набра сила след оранжевите събития през 2004-2005г, в рамките на няма 20 години успяха да осакатят почти половината от Украинските земи. Водещи роли играят известните международни агро-звезди и инвестиционни фондове. Прилагам линк към опростено обяснение по темата на Английски език от Украинско NPO, за който иска да прочете повече по темата.
https://en.ecoaction.org.ua/more-than-40-ag-land-may-lose…
Съвременната история на Украйна, за съжаление, носи много ценни уроци за нас. Да не кажа, че по-скоро са предсказания. За войната в Украйна не бива да се говори, това разбрах от предна моя Facebook статия, за това продължавам само по настоящата тема.
Положението със земите и почвата в България не е по-добро. Подобно подробно проучване в България не е направено, най-вероятно защото не е имало Европейско финансиране за такова мероприятие, но от близки приятели фермери разбрах, че и при нас има колосална ерозия и отмиване на органичния материал от почвата, защото това, в комбинация с химията, е главния проблем на конвенционалното земеделие. Няма да влизам в детайли как и защо, защото през годините достатъчно съм писал за това. Важното е да констатираме, че вече голяма част от земеделските земи у нас вече е силно деградирана.
Отговорът е лесен. Дори в Африка знаят какво да направят в такъв случай. Призовавам ви да прочетете за Африканската Зелена Стена (African green wall), масово озеленяване със стотици милиона дървета в пояс от 8000 км дължина и около 30 км ширина от Сенегал до Джибути, в опит да спрат растежа на Сахарата, да живнат почвата и отново да създадат среда за земеделия на малък мащаб за да могат местните отново да бъдат самодостатъчни.  И успяват, да му се не види, въпреки войни, суша и други бедствия, безпаричие, болести и липса на джендър коректни тоалетни.
И в България предстои подобно дело. Масово залесяване. А не като при стария строй всичко да се насади с бял и черен бор, но с предимно широколистни дървета, при възможност с висока стойност, ако не за плодовете им (кестен, орех, лешник), тогава поне за дървесината (дъб или бук). Това може да стане дори и на-най прецаканите места - сухи, скалисти и ерозирали. Дръвчетата ще тръгнат ако за 3-4 години бъдат подпомагани с някакво капково напояване.
Нищо не е загубено. За хиляди години древните племена по света така са гледали земята. Чистят гората, за 10-20 години успяват да вършат някакво земеделие, докато земята се изтощи. После пак залесяват и чакат природата да възстанови от нас нанесените щети, след което отново чистят гората и сеят тикви.
Но по време климатични промени може би по-важен е въпросът какво е по-ценно?  Орехова, дъбова или кестенова гора, бостан с тикви или километричните Брюкселски измислици с рапица и слънчоглед за пилетата в чуждестранни държави...

Автор: Патрик Смитьойс, фейсбук