Брюксел поглежда към личните спестявания на гражданите, след като публичните средства свършват

Урсула фон дер Лайен посочи конкретна цифра за финансовия проблем на Европа: 10 трилиона евро.

Миналата седмица, говорейки пред френски бизнес лидери, събрани от организацията Medef (Mouvement des entreprises de France – водещата организация на работодателите във Франция) в Париж, председателят на Европейската комисия изрази съжаление, че толкова голям дял от спестяванията на европейските домакинства остава в банкови депозити. „За съжаление тези спестявания са мързеливи“, заяви тя, след което изтъкна, че Европа трябва да постави тези пари „в услуга на своите компании“.

За момента няма план за конфискуване на депозити или теглене на средства от индивидуални банкови сметки. Предложението на Брюксел е различно и точно поради тази причина политически по-значимо: използване на данъчни стимули, нови финансови продукти, регулаторни промени и по-интегриран надзор, за да се насочи по-голям дял от личните спестявания към европейските капиталови пазари.

Това представлява т.нар. Съюз на спестяванията и инвестициите, представен през март 2025 г. Комисията изчислява, че около 70% от спестяванията на домакинствата в ЕС — приблизително 10 трилиона евро — стоят в банкови депозити. Обсъжданите мерки включват инвестиционни сметки с данъчни облекчения, промени в правилата за секюритизация и регулации, целящи да улеснят по-широкото участие на банки, застрахователи и фондове.

Фон дер Лайен твърди, че този пакет би могъл да освободи до 470 милиарда евро допълнителни инвестиции.

Въпросът е защо Брюксел сега изпитва нужда да мобилизира парите на гражданите, а отговорът се крие в собствените данни на Европа, които далеч не са постигнали очакваните резултати.

Докладът „Драги“ изчисли, че ЕС се нуждае от допълнителни 750–800 милиарда евро годишно, за да финансира цифровизацията, индустрията, енергетиката, отбраната и инфраструктурата. Това се равнява на приблизително 4,4%–4,7% от годишния брутен вътрешен продукт на Европа.

Държавите членки просто нямат достатъчно фискално пространство, за да покрият подобна сметка. Публичният дълг достигна 82,9% от БВП на ЕС през първото тримесечие на 2026 г. и 88,9% в еврозоната. В Гърция той възлизаше на 143,5%, в Италия на 138,9%, във Франция на 117,6%, в Белгия на 109,1% и в Испания на 101,6%.

След години на извънредни разходи и публични програми, създадени в подкрепа на последователни европейски приоритети с малка или никаква ефективност, Брюксел осъзнава, че не може да финансира следващата икономическа трансформация просто чрез данъчно облагане.

Съюзът на спестяванията и инвестициите не започва от нулата. Той е новото превъплъщение на Съюза на капиталовите пазари, стартиран през 2015 г. През 2024 г. Кристин Лагард призна, че оттогава са внесени над 55 законодателни предложения и 50 незаконодателни инициативи, но напредъкът остава ограничен. През същата година самата Еврогрупа призна, че проектът не е успял да постигне първоначалната си цел за изграждане на дълбоки и интегрирани европейски капиталови пазари. С други думи, те признаха провала си, но с различни изразни средства.

Десетилетие по-късно отговорът на този неуспех отново е повече интеграция, повече общ надзор и още един регулаторен пакет. Да, абсолютно същата формула. В Брюксел проект, който не работи, рядко изчезва — обикновено се завръща под друго име.

Честно казано, това не обезсилва диагнозата на Комисията. Европа се нуждае от по-дълбоки капиталови пазари, от компании, способни да растат, без да се релокират в Съединените щати, както и от по-добри алтернативи за спестителите. Нищо от това обаче не променя факта, че подборът на думи от страна на Фон дер Лайен беше изключително неуместен. Европейските институции все по-често разглеждат частните спестявания като стратегически ресурс, който трябва да бъде канализиран към икономическите приоритети на Съюза.

Засега инструментът за постигането на това са данъчните стимули. Разглеждат се също пенсионни продукти, секюритизация и нови начини за насочване на капитал към инвестиции, считани за стратегически. Промяната в посоката вече е настъпила: управлението на обществените средства вече не е достатъчно — Брюксел иска да влияе и върху това къде отиват частните пари.

автор: Хавиер Вилямор (Javier Villamor)

за автора: Хавиер Вилямор е испански журналист и анализатор, базиран в Брюксел. Той отразява темите за НАТО и Европейския съюз за „The European Conservative“. Има над 17 години опит в областта на международната политика, отбраната и сигурността, като работи и като консултант по стратегически въпроси и геополитическа динамика.

Източник: „The European Conservative“