Борисов пред "Капитал": Пеевски предложи Атанас Славов от ПП-ДБ за министър на правосъдието. Делян Пеевски и Христо Иванов работеха заедно по съдебната реформа

"Делян Пеевски предложи Атанас Славов от ППДБ да стане правосъден министър по време на “сглобката”. Пеевски и Христо Иванов работеха заедно по съдебната реформа." Това казва Бойко Борисов в голямо интервю за "Капитал", което медията ще пусне на три части. Този цитат е от втората част.

Това е втората част от интервюто с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, в която опитваме да обясним защо партията пак гласува (все още на първо четене) за премахването на машинното гласуване, при положение, че това улеснява фалшификации на вота. Такива бяха доказани от Конституционния съд след последните парламентарни избори - надписване в полза на партията водена от Делян Пеевски и в по-малка степен на ГЕРБ. Разговорът е накъсан, защото Борисов избягва категоричен отговор, а ние настояваме за него. 

Стига се до нещо като обещание, че на тези избори ще се гласува със старите машини, и с хартиени бюлетини, с признаване на протокола от тях. Историята показва, че по съдебната реформа - втората тема, което обсъждаме, ГЕРБ винаги е гласувал с ДПС и това в крайна сметка е водело до запазване на контрола им над прокуратурата. В последните парламенти така и не се стигна до квалифицирано мнозинство, без ДПС така че да се избере състоятелен нов ВСС, той да избере уважаван главен прокурор и т.н. Борисов не се ангажира, че би се включил в такова мнозинство, ако е възможно в следващия парламент. По отношение на Румен Радев (който вчера, след като бяхме взели интервюто) обяви, че подава оставка като президент и се очаква да се яви като негов конкурент на изборите е предпазлив.

Това е първата част от интервюто с Бойко Борисов пред "Капитал". Започнахме с икономическата политика, защото бюджетът беше това, което катализира протестите през декември - разточителството с публични средства и очакването работещите и бизнеса да платят цената. ГЕРБ за пръв път дойде на власт през 2009 година като антикорупционна партия на малкия и средния бизнес и спечели гласовете на над 1.68 млн. души.

Говорим за това колко трябва да преразпределя държавата и Борисов заявява, че твърдо трябва да стои под 40% от БВП. И обяснява, че е допуснал обратното само защото е искал правителството да издържи до края на годината, до приемането на еврото.

Лидерът на ГЕРБ залага на тезата, че успехите на България - от еврозоната и Шенген до метрото и сигурните граници - вече се приемат от обществото като "даденост", без да се отчита трудът зад тях. Той признава "греховете" на социалното надцакване с пенсии и заплати в парламента, но ги обяснява с логиката на сложните коалиции, в които "всеки дърпа максимум към себе си".

Борисов прави и ключови икономически "завои" - ако, разбира се, партията му след изборите е в позиция да взима такива решения.

Концесии вместо бюджета да финансира инфраструктурни проекти: Той лансира нов модел за големите инфраструктурни проекти - тунелът под Петрохан, магистралите "Рила" и "Черно море" да се изграждат със 100% частен капитал чрез концесии, за да не тежат на данъкоплатеца.

Индустриализация: Борисов чертае визия за държава, която инвестира в суперкомпютри и центрове за компетентност, за да "изтегли" високотехнологичните сектори напред, и слага акцент върху потенциала на полезните изкопаеми.

Ето и третата част:

В третата част от интервюто на Бойко Борисов пред "Капитал" говорим за световната политика и това каква роля и позиция трябва да заеме България. Борисов изтъква, че само той може да лавира между ЕС и САЩ и смята, че страната може да е изцяло с Брюксел без да носи пасиви от Вашингтон.
Следва стенограма на първата част, останлите можете да прочетете в capital.bg

- Нашата цел с това интервю е да дадем възможност на аудиторията да чуе как разсъждавате по ключови теми, какво мислите, какви са аргументите Ви. Със сигурност няма да можем да покрием всичко.Каква е обаче Вашата цел в това интервю?

- Преди десетина дни дадох подобно пространно интервю за Явор Дачков и не очаквах, че опонентите ми ще слушат така внимателно в продължение на два часа. За мен е нормално да се води такъв разговор. Тук малко ще Ви поправя - аз всеки ден в парламента отговарях на всички въпроси в продължение на 20-30 минути. Каквото ме питаха, на това отговарях, като накрая винаги питах дали има още нещо.

А ако си спомняте, преди няколко месеца участвах във ваш форум заедно с г-н Папергер от "Райнметал" - най-голямата компания в сектора на военната индустрия, който в момента развива Европа изключително силно. Той говори пред Вас, аз също говорих 30-40 минути, така че никога не съм имал притеснения. Вярно е, че вие винаги сте били опоненти на нашето управление, но никога не сме преминавали границата на уважението и винаги сме отчитали направеното - и доброто, и лошото. Затова, без да лицемерничим, всеки поема своите рискове. Искам да се обърна и към онази част от аудиторията, която подкрепя нашите опоненти и Ви следи повече, отколкото следи ГЕРБ. На нашите симпатизанти говоря всеки ден, но е важно и другите да чуят какво мислим.

- Напоследък често изреждате различни заслуги на управлението на ГЕРБ за страната - икономически растеж, повишаване на покупателната способност, еврото, Шенген, липсата на мигранти и защитата на външните граници. Донякъде и въздържането от прекомерно залитане по Зелената сделка, както и поддържането на европейската принадлежност на България. Това са безспорни успехи. Кое обаче е онова, което България все още трябва да направи, за да се развива наистина? Какво липсва?

- Когато преминавате така мащабно през всички теми, се засилва усещането у българите, че всичко постигнато е даденост - че има метро, докато в Белград няма, и така нататък.

Вижте какво става в Румъния в момента - протести и едно тягостно чувство. Те не са постигнали същата европейска интеграция, дори намаляват пенсии и режат разходи поради огромен дефицит. Когато преминавате бързо през успехите, винаги стигаме до една-две теми, които се харесват на друга част от обществото и са по-сложни за решаване.

- Как се стигна до еврозоната? Бих Ви показал "прозорците", които се отвориха пред нас благодарение на публичните ми разговори с нашите партньори в Европейската комисия. Нашата лоялност към тях е обоснована, защото те направиха всичко, което българите искаха и заслужаваха. Тук има един ключов момент по отношение на еврозоната. Извинете ме за отклонението, но само аз знам колко труд беше вложен, за да ни приемат сериозно.

Отвориха прозорци за нас и за Шенген, включително за сухопътната граница, защото бяха сигурни, че тя ще се пази добре. Водил съм десетки разговори с колеги в Европа, които казваха: "Бойко, чисто егоистично - ако ти си в Шенген и мигрантите преминат през теб и Румъния, те отиват направо в Нидерландия и Австрия." Затова се колебаеха. Ние бяхме изпълнили критериите, но доказахме, че с правови методи, без нарушаване на човешките права и с много дисциплина границата може да бъде пазена. Затова наричам нашите граничари славни. Още с Валери Симеонов започнахме изграждането на оградата и направихме такъв щит, че всички проверяващи - от британския до унгарския премиер - видяха надеждна граница.

Затова ни пуснаха в сухопътния Шенген, когато направихме правителство с мандат на ГЕРБ. Не че предишното правителство на Денков не е искало, но тогава нямаше доверие в защитата на границите. Същото важи и за еврозоната. Защо четири години не беше подадено искане за конвергентен доклад? Това е като брака - харесваме се, обичаме се, но няма пръстен и предложение. Конвергентният доклад е официалното искане на България към партньорите в Европа. Трябваше да убедим Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет, че България заслужава това. Винаги съм благодарил на Валдис Домбровскис, Урсула фон дер Лайен и на всички колеги. Това са безкрайни разговори и лични контакти, които хората често не забелязват и приемат за даденост. Румъния например не успя, а ние сме пред тях.

- Не го пренебрегваме. Да се върнем по-назад - според нас основата на успеха за еврото беше положена след 2008 г. от Вашите първи правителства благодарение на разумната фискална политика.

- Сега ме докоснахте по болното място. В продължение на 12 години водехме най-консервативната политика. Спомняте си "постната пица" на Дянков и след това консервативните бюджети на Горанов. Накрая, заради сложната коалиция, остана неприятното усещане, че ГЕРБ иска да харчи повече, отколкото държавата изкарва, и че подкрепя вдигането на данъци, което не е в програмата ни.

Между другото влизането в Европейския банков съюз беше по-трудно от самата еврозона. Банковият съюз означаваше мониторинг, което не се харесваше на олигархията, защото сега всеки лев и всяко евро се наблюдават от Европейската централна банка. Вече не може да се фалират банки, както правеха предишните "световни шампиони" с 24 банки в България. Това се отнася и за застрахователите, и за пенсионните фондове. Контролът върху България, за чиято липса винаги сме говорили, сега се дублира от Европейския съюз.

- Приносът за еврото обаче е на много хора. Преди седмица направихме интервю с гуверньора на Централната банка Димитър Радев и той каза, че истинският герой в този процес е българският частен бизнес. Съгласен ли сте?

- Абсолютно съм съгласен. Няма как икономика, в която частният бизнес е притиснат, да постигне тези резултати. Както казват - приемането на еврото е "скучно", защото мнозина очакваха катаклизми, които не се случват. Благодарение на народа, който действа разумно, и на частния бизнес успехът е възможен. Спомняте ли си, че аз предложих Димитър Радев за двата му мандата? Търсихме го в Международния валутен фонд в Америка. Този избор се доказа като изключително правилен - той е един от най-уважаваните хора в ЕЦБ и в Европа.

- И банковата система е стабилна благодарение на сериозните институции.

- Така е. Винаги бих говорил в множествено число, защото "аз" звучи самонадеяно и грозно. Но когато се говори за съдебна система или корупция, също трябва да се говори в множествено число за всички правителства. Много е удобно негативите да се приписват само на ГЕРБ, а когато се открива спортна зала в Бургас, президентът Радев да казва, че много правителства имат принос. Кой обаче превърна дупката в зала?

В случая с конвергентния доклад поехме огромен риск. Когато с колегите решихме, че има смисъл да правим правителство след седемте поредни избора и да заложим авторитета си, целите ни бяха еврозоната, Шенген и Планът за възстановяване, по който три години нямаше нищо усвоено. Конвергентният доклад изисква да убедиш партньорите да подкрепят нещо рисково. Видяхте Костадин Костадинов на консултациите - два пъти попита президента Радев дали е за еврото или за лева, и той не отговори. Защо? Защото ако всичко е наред, ще каже "аз винаги бях за еврото", но ако е зле - "казвах ли ви, че не е време за доклад". Това е риск за всяка партия. Ако бяхме изпаднали в ситуацията на Румъния да ни върнат, представяте ли си какво щяхте да напишете за нас?

- Споменахте Румъния. Защо според Вас те са в това положение? Струва ли Ви се, че избързаха с неща, които ние започнахме по-късно?

- Причината е прекомерното харчене. Свалих правителството, защото бях разочарован от политическата класа. Казах им, че ни трябват 20 дни и на 1 януари ще говорим за оставка. Трябваше ни това време, за да не уплашим европейците в последния момент. В една цивилизована държава кандидатите за властта сядат с тези, които си отиват, и се договарят за датата на изборите и за бюджета. Удължителната мярка за бюджета е до края на март. Ако дотогава не се направят определени неща, през април ще останем без ликвидност. Но те настояваха - незабавно и веднага!

- Но се работеше за приемане на бюджет, който беше изключително спорен и предвиждаше много големи разходи.

- Тогава им казах, че няма да има бюджетна комисия, а без нея нищо не влиза в зала. Настоявахме за дефицит от максимум 3%. Махнахме онези 2%, които само разваляха имиджа на ГЕРБ като партия, която е против вдигането на данъци. Това беше основната разделителна линия между БСП и "Ново начало". Правителството падна, защото те са крайно вляво и искат да харчат пари, докато ние се върнахме към нашия принцип - да харчим толкова, колкото изкарваме.

- Сега излиза, че правителството е паднало заради спорове за бюджета, а не заради протести?

- Ако си спомняте, тогава излязох и казах, че протестите ми вършат златна работа.

- Защо "златна работа"?

- Защото това показа истинското отношение на хората към бюджета.

- А какво попречи на ГЕРБ да защити позициите си преди протестите?

- Когато имаш сложна коалиция, всеки поставя условия - едните за "швейцарското правило", другите заплашват да излязат от управлението, ако няма социални разходи, а третите искат промени в Изборния кодекс от първия ден. Казах им: "Нека първо приключим с еврозоната, Плана за възстановяване и Шенген и обещавам да разгледаме Изборния кодекс."

- Ако се върнем към бюджета, икономистите и гуверньорът на БНБ казват, че при преразпределяне над 40% от БВП през бюджета ще се наложи или вдигане на данъци, или нов дълг. През последните години стигнахме до 42-43%, а проекта на бюджет за 2026 г. отиваше към 46%. Къде стои ГЕРБ по отношение на тези 40%?

- Там, където винаги сме били - при консервативните финанси. ГЕРБ повече няма да прави компромиси. Нашата програма ще предвижда харчене според приходите.

Когато Асен Василев вземаше дългове и обясняваше, че това е нормално, аз също имам вина, че го подкрепях в името на "сглобката". Христо Иванов може да потвърди - те не се обичаха помежду си, но аз го подкрепях, за да вдигнем пенсиите по-осезателно.

- Това не беше неправилно?

- Начинът, по който се правеше, не беше правилен. По време на ковид кризата инфлацията беше ниска и давахме по 50 лева на пенсионерите - това беше правилно и не изкривяваше системата, защото давахме пари, които имахме. Но когато ги заложиш трайно в системата, процесът става необратим. Тогава започна едно "надцакване" - те предложиха 60 лева, аз казах 100, а Пеевски добави още и станаха 120 лева. Без изчисления, просто политическа игра.

- Но това не е правилно управление.

- Не е правилно, така е.

- За пенсиите тогава подкрепихме редакционно решението, защото имаше пари и пенсионерите го заслужаваха. Нашата теза е, че трябва да се работи върху разходите. Преди години БВП на България беше 20 милиарда евро, сега е над 110 милиарда - ръст от близо 4 пъти от 2009 г. насам. Когато БВП расте, разходите в абсолютни стойности също растат. Но се увеличи и процентът на преразпределение. Защо държавата трябва да харчи толкова много?

- Разходите растат заради вдигането на пенсии и заплати. Виждам, че носите графики за Унгария. Какво показват те? Че сме ги застигнали и дори в някои отношения сме над тях.

- Въпросът е за раздуването на разходите - можем да поддържаме дефицит под 3% и преразпределение под 40%, без да вдигаме данъци, ако управляваме разходите разумно.

- Казвам дефинитивно: няма да вдигаме данъци. Убеден съм, че за туризма ставката трябва да остане 9%, въпреки че е малка част от БВП. Трябва да помагаме на земеделието, но за да расте БВП, трябва да заложим на индустриализацията. Под 40% преразпределение е добра цел. Обещах 9% за туризма по време на ковид кризата и ще го спазя, защото туризмът е витрината на държавата. Сега с Томислав Дончев разработваме облекчения за IT сектора и иновативните технологии. Имахме среща с тях и обяснихме какво ще правим в образованието и индустрията, за да може този сектор да тегли държавата напред.

- Ще направим една вметка за туризма - той не успява да се възстанови до нивата отпреди кризата, за разлика от съседните държави. Данъчните облекчения не са единственото решение, важна е цялостната услуга. Но да се върнем на заплатите - един от големите проблеми е ръстът на разходите за заплати в администрацията, МВР и съдебната власт. В момента заплатите в публичния сектор са по-високи от тези в частния. Това добре ли е?

- Зависи от гледната точка. В частния сектор има сигурност, особено ако работиш в голяма фирма. При тази политическа въртележка в България хората в администрацията искат по-голяма сигурност и заплати, иначе просто няма да има кадри. От друга страна, ако няма добра администрация, бизнесът страда, защото проектите минават през нея.

- Но каква е Вашата позиция - трябва ли заплатите в обществения сектор да изпреварват частния?

- Не бива заплатите в нито един сектор да се вдигат рязко. В сферата на сигурността заплатите скочиха и вече има кандидати за полицаи, което е добре. Но заплатите на данъчните и митничарите не се вдигнаха пропорционално и това създаде напрежение. Затова настана всеобщо брожение срещу бюджета. Когато правителството е многолико, всяка партия дърпа към себе си, за да се похвали пред избирателите си.

- Тук има два проблема: от една страна, администрацията се раздува, което увеличава разходите, и от друга - държавата започва да изтласква частния сектор, като го конкурира нечестно за кадри. Това влошава перспективите за развитие.

- България се развива добре в сравнение с останалата част от Европа. Говоря за периода, в който аз отговарях и доведох големи инвеститори.

- По отношение на инвестициите от 2016 г. насам сме доста под Румъния, Унгария и средното за ЦИЕ.

- През това време имаше и други правителства. Г-н Папергер (директорът на "Рейнметал) каза на Вашата среща (Regional Defence Summit), че е дошъл заради Бойко. Кой ще дойде при тази политическа несигурност?

- Има и правна несигурност. Но да продължим с икономиката. Увеличаването на заплатите в публичния сектор стимулира потреблението, но и инфлацията. Държавата води проинфлационна политика, а после обвинява търговците за високите цени. Това изглежда като "лов на вещици".

- Съгласен съм, че в парламента се говори невъзпитано и некомпетентно срещу бизнеса. Аз съм забранил на ГЕРБ такъв език. Срещал съм се с представители на бизнеса и те знаят, че безумни закони за таван на надценките няма да минат.

- ГЕРБ ги подкрепи в парламента.

- Ние имаме да свършим няколко по-важни неща и за това няма да дойде ред. Иначе заради ангажимент към БСП ги подкрепяхме, в името на общата цел - еврозоната. Тези компромиси ни тежат, затова е добре, че има избори - за да не се налага да правим такива неестествени съюзи.

Единственото ни оправдание, което трябва да се приеме, е, че за предишните 12 години не сме го правили.

Вижте какво се получи: излиза министър-председателят и казва: това е много лош бюджет. След него излиза лидерът на партията и казва: това е много компромисен лош бюджет. Излиза председател на бюджетна комисия, който казва: аз не съм гласувал в комисията за този бюджет. И симпатизантите и членовете на ГЕРБ викат: че на кой е този бюджет?

- Ама защо тогава гласувахте накрая за бюджета?

- Заради еврото. Трябваше ни 1 януари. Фактите сега какви са? Бюджет за следващата година няма и ще се кара на 1/12 от стария. ГЕРБ няма да влиза в повече такива компромиси.

- Нека поговорим за инвестиционната програма за общините, която набъбна до милиарди. Когато бяхте премиер, Вие раздавахте средства от излишъка в края на годината, а Асен Василев предложи списък с проекти. Сега този списък се разшири многократно и има проекти за градинки и чешми, но не и за най-важното, като например ВиК инфраструктура. В Плевен планират спортни зали, а градът е на воден режим. Правилно ли се харчат тези милиарди?

- Кметовете подават това, което хората виждат и искат веднага - паркове, катерушки, детски градини. Подземната инфраструктура не се вижда. В София с Йорданка Фандъкова направихме огромни колектори и пречиствателни станции за стотици милиони, но никой не ни питаше за това тогава. Всичко хубаво в София е направено по наше време. Вече три години обаче нищо не се случва. Околовръстното от "Люлин" до "Бъкстон" не се довършва. Едновременно стартирахме детски болници в София и Бургас - в Бургас вече е почти готова, а в София още се чудят къде да я "боцнат".

- Това поради неможене ли е или поради саботаж от страна на общинските съветници на ГЕРБ?

- Въпросът е абсурден. Когато опозицията в парламента сваля правителството, тя е "готина", а когато опозицията в София е против безумни решения, тя "пречи". Некадърността им пречи. Подкрепили сме всичко разумно. За три години нищо ново не е започнато.

Но аз искам да кажа какво направи ГЕРБ. Много неща направи това правителство, но колегите бяха много тихи. Може би това е правилното поведение, но когато са тихи, хората не знаят много неща.

А ние инвестирахме, много направихме. Примерно тези центрове за върхови постижения и за компетентност. Това са такива места, където има лаборатории с добри машини, с много добри възможности, за да се изпробват иновативни технологии. И те работят перфектно. За 20-30 милиона правим една лаборатория в Казанлък. Един суперкомпютър за 90 милиона евро се взима и цялата наша военна индустрия ще може там да изпитват снаряди, боеприпаси, каквото имат. Барут включително. Има специални радари, които виждат как се разпръсва снарядът, дали равномерно се разпръсва.

Машини, които за всеки частник са скъпи и вместо да ходят по Австрия или Германия да ги изпробват, могат да правят това тук.

- Това е добър подход. Но искаме да Ви попитаме за инфраструктурните проекти. Какво пречи те да почнат да привличат частно финансиране? Европейските средства ще намаляват, а банките са по-компетентни в оценката на проекти.

- Това е бъдещето. Срещахме се с частните пенсионни фондове, които имат огромен ресурс. Говорим за концесии - за тунела под Петрохан, за магистрала "Рила" (Дупница - Ихтиман), за трасето Русе - Търново и за магистрала "Черно море" с втори мост при Варна, което е изключително важен натовски коридор. Моят грях е, че научих българите, че инфраструктурата е "без пари", тоест само с държавни и европейски средства.

- Това означава, че на пазара ще влязат и други играчи, не само "наши фирми".

- Аз не съм създавал фирми. Пазарът и математиката ще решат кой ще строи.

- Тук въпросът беше за инхаус поръчките.

- Относно инхаус процедурите - те не са нещо лошо, ако се правят правилно. Проблемът е, че след нас договорите бяха индексирани и всичко поскъпна два пъти и половина. Концесиите са начинът да имаме контрол и качество.

- Последен въпрос по икономическата тема - АЕЦ "Козлодуй". Как е възможно такъв гигантски проект, който ще увеличи външния дълг, да се реализира без ясен финансов модел, срок и стойност?

- Всичко ще стане ясно, когато строителят "Хюндай" и проектантът "Уестингхаус" приключат с конструкцията. Събира се капитал от американски и европейски банки. Това е първият такъв проект в Европа с американска технология и ползите ще са големи. Българите ще плащат ниска цена за ток.

- Покрай информацията за подготвяна сделка за едни "златни ниви" там за над 100 млн. лв. се появиха информации за оценка от 16 милиарда евро за целия проект. Как ще влезе държавата - с дълг ли?

- Министър Станков направи проверка - няма купени "златни ниви". Има частни имоти, които трябва да бъдат отчуждени по закон след влизане в сила на подробния устройствен план. Нито един цент не е похарчен неправомерно.

- Въпросът беше, че от оценката на тези имоти се виждаше прогнозната цена на инвестициите в АЕЦ "Козлодуй" - 16 млрд. евро.

- Имаме и друг вариант - руските реактори за по 300 млн. евро.

- Нали щяхме да ги продадем на Украйна?

- Да, но ни казаха от едно високо място да не ги продаваме. Имаме вариант да ги използваме в конфигурация с американско гориво за 9-и и 10-и блок. Но трябва някой да преговаря, а в момента държавата ни е в ситуация, в която няма кой да води тези преговори.

Сега е много сложен момент в света. Текат такива процеси, че дори не може да си представите колко са сурови.

Светът се променя. В момента в Маришкия басейн се правят сондажи и се оказва, че там има залежи на редкоземни метали, включително германий, който е важен за оптико-механичната индустрия. Министър Станков работи с американски експерти по темата. България е богата на залежи - имаме шистов газ в Червенобрежкия регион и Добричко, имаме газ в Черно море. Трябва само да убедим хората, че технологиите вече са безопасни и това ще ни осигури енергийна независимост за 100 години.

- Въпросът е как се управляват тези богатства. Примерът с Венецуела показва, че залежите не са гаранция за успех. Нужни са образование и свобода. Оценките на децата от външното оценяване обаче са катастрофални.

- Образованието е приоритет, учителите са добре платени. Семейството също има роля. Развиваме математическите паралелки, защото новото време и изкуственият интелект изискват силна математическа подготовка. Политиците трябва да създадат условия на кадърните хора да дърпат държавата напред. Това е нашият обществен договор с хората.

Източник: “Капитал”