БНТ – СИНЯ И ЖЪЛТА

Българската национална телевизия никога не е била нещо друго през последните десетилетия освен телевизия на Синята зона в София. Запазена територия и добре охраняван паркинг за журналисти, громящи социализма и обичащи до смърт началниците от Брюксел.

Българската национална телевизия е идеологизирана, едностранчива и обслужва тяснопартийни интереси. 

Във всички предавания – каквито и да са те – от познавателни, развлекателни, географски, исторически  и спортните даже – няма начин да не се каже нещо срещу социализма и срещу Русия. 

Последните години освен синя, БНТ и пожълтя.

Христина Христова – водещата на сутрешния блок, подскочи като нещипана мома, когато Янаки Стоилов попита няма ли да сменят дизайна на студиото като за Национална телевизия. 

И работата въобще не е в жълтото и в синьото – и жълтото, и синьото са прекрасни цветове. Но след като ни ги навират непрекъснато в очите по украинско-идеологическа линия и не дават да гъкнем срещу това, работата става нетърпима. Дотам сме я докарали, че ако кажеш нещо срещу синьото и жълтото, си враг на демокрацията, на Европейския съюз, на НАТО и на Украйна,. 

Христина Христова и нейният пъстроок съводещ могат да си харесват, колкото си искат, студиото в тия цветове. Но те много добре знаят, че това са идеологически намеци, знаци кой държи властта в телевизията, и затова са готови да бранят със зъби и нокти жълто-синьото си студио. 

Нека в къщите си да си боядисат в жълто и в синьо баните, масите и библиотеките, кухните и спалните, по таваните да си окачат жълто-сини полилеи – тяхна работа. 

Но нека оставят и Янаки Стоилов да се изкаже какво мисли по въпроса. Между водещите и Янаки Стоилов има поне една планина книги, акъл и опит. Да не си и помислят да скачат пред Янаки Стоилов, ами да го слушат какво приказва. И да го чуват какво казва. Янаки Стоилов е един от умните мъже на България.

Току виж в БНТ разберат, че не е най-нормално и те, и другите две главни телевизии по едно и също време да си вапцат студията в жълто и в синьо. Много съмнително, много напомпано и мирише на ачик подмазване и на политсинхрон.

Нали знаете как беше някога – всичко беше в червено – червен кът, червени покривки, червени знамена. Дори баща ми, който си беше ляв отвсякъде, като си дойде от Киев, където учи една година, все се шегуваше с майка ми, когато майка си шиеше рокля. Гледа баща ми роклята на майка и току каже за цвета: „А почему не красное?“ И продължаваше: „Рускините все това повтарят – а почему не красное“.

Забило ми се е в главата това „а почему не красное“.

И в така наречената Национална телевизия, и в БТВ, и в Нова  жълтото и синьото като предавания, като дух и като манталитет са взели такъв връх, че които са се качили на върха, нито искат, нито могат да слязат. 

Върховете, погледнати отдолу, изглеждат и сини, и бели, и златни, и жълти, и червени – всякакви. Но върховете са върхове, а не цвят и политика.