Българският провал: няма кой да гледа мама

Професорката от Пловдив ни показа целия абсурд на здравната и социалната система в България

Арестуваната за източване на милиони от здравната каса проф. Мариела Генева-Попова помоли съда да я пусне под гаранция.

Защото няма кой да гледа болната ѝ майка, която е след инсулт, с деменция и разпознава само дъщеря си. Не се получи, защото професорката имала и други роднини, които да се грижат за възрастната жена.

На пръв поглед молбата на д-р Генева-Попова звучи изтъркана и плоска. Отговорът на съда пък дори бездушен. А всъщност тази размяна на реплики в съдебната зала не само е еманация на случая, при който санитари дават кръв вместо пациенти, за да се точи здравната каса. Тя е възможно най-концентрираният израз на българския провал. И в думите “няма кой да гледа мама” всичко е грешно на абсолютно всички нива.

България е страната, в която нито една система не функционира, както е редно да функционира. Защото самите ние отказваме да има работеща система за каквото и да било.

В България лекуват тези болни, които имат пари да си платят, нищо че те вече са платили.

В България няма кой да се погрижи за страдащите и възрастните.

В България хората с увреждания ги крием, да не ги видят хората.

Ако междувременно станат жертва на корумпираната и безчовечна система, проблемът е техен и най-много и на техните роднини.

А най-тъпото в България е, че за да заработи системата, даже не са нужни пари и инвестиции, а просто желание у политиците да направят нещо полезно.

Не зная дали пловдивската професорка носи 100-процентна вина, или не. Даже не съм съвсем уверен и дали е извършила престъпление, или просто административно нарушение, както твърдят хора, които са били в управата на здравната каса.

Зная обаче, че

системата на клиничните пътеки не само дава възможност, тя стимулира злоупотребите

Защото едни пътеки са надплатени, а при други парите не стигат за нищо.

Защото едни чиновници са решили, че за конкретно заболяване трябва да лежиш 4 дни в болница. Не можеш да се излекуваш за три, не може да се наложи да се лекуваш пет дни. А пациентът не е болен човек, който трябва да оздравее, а куче касичка. Дори когато носи заплати, не му се полага даже аспирин, ако не е вписано в клиничната пътека. В същото време системата е изпълнена с толкова дупки, че стимулира и индивидуалните лекари и шефовете им да се възползват от тях. До степен, че

болници спират всеки опит системата да бъде променена

- дали през скенерите за лични карти, дали през промяна на клиничните пътеки, дали през централизирана покупка на лекарства.

Резултатът е, че дотук през тази година има вече 2 млн. преминали през лечение в болница. Майната му, че е математически невъзможно при наличното население, важното е да излиза сметката накрая. Между другото, с рекордните бюджети за здравеопазване - тази година например са 6,45 млрд. евро, България поддържа също толкова рекордните 56 925 болнични легла. Които, ако има нужда от тях, могат да поемат над 20 млн. болни на година. Но чак такава нужда няма, което означава, че за да се печели от празните легла, трябва да се краде. Дали с фалшиви болни, дали с ненужни операции, които могат да оставят болния в по-тежко положение, отколкото е бил, зависи от специалността.

Малко по-невидимо, но също толкова жестоко е деформирана и социалната система

Тази, която би трябвало да се погрижи да има кой да гледа мама, дори ако дъщерята си е заслужила затвора. В България има около 190 държавни и общински дома за възрастни хора. В тях са настанени 4200 души, а още 1000 чакат място. В общи линии в заведението, което разговорно наричаме старчески дом, се влиза по-трудно, отколкото в детска градина в София. Което пък стимулира откриването на частни домове, кога легални, кога не съвсем. Дори социалното министерство си признава без проблем, че 70% от възрастните, които имат нужда от грижа, са в частни домове. Този бизнес обаче означава доста високи разходи за роднините, а носи и опасност да превърнем мама в брашнен чувал за някоя неудовлетворена от живота гледачка с основно образование. Само да си припомним, че в последните две години в България бяха разкрити 15 дома, наречени “домове на ужасите”. И от тях бяха буквално спасени над 300 възрастни, поставени в нечовешки условия, връзвани и бити, за да им бъдат взети парите.

Между другото,

за тези 15 дома на ужасите все още няма нито един осъден

Нито един! А замесените са на свобода, докато чакат евентуално да започнат съдебни дела. Точно както в България няма и почти нито една присъда за корупция в здравеопазването или източване на здравната каса.

Защото в България общите пари са мои. И злоупотребата с тях може да приключи с едно извинение. И това важи не само за лекарите и социалните домове, така е и в образованието, полицията и къде ли още не. За съжаление обаче, докато общите пари са мои, и грижата за мама е само моя. Докато мама умре, не защото ѝ е свършило времето, а защото няма кой да се погрижи за нея.

Източник: 24 часа