Българският бизнес: Парите на българите в депозитната система трябва да са под контрола на държавата, а не на частни фирми

Българската държава, а не частни фирми трябва да контролира парите на българските граждани, които предстои да се събират от т.нар. депозитна система. Това се казва в позиция, внесена в парламента от Асоциацията на българските търговци на храни (АБТХ), Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ).

Разследване на Обективно.БГ разкри, че чужди компании и търговски вериги искат да печелят 126 млн. евро годишно от депозитите ни за бутилки и кенчета. Причината: до две години България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успят да рециклират поне 80% от  пластмасовите бутилки и метални кенчета до 2028 г. Това предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки.

Когато купуваме минерална вода или друга напитка в пластмасова бутилка до 3 л. или бира и безалкохолна напитка в метално кенче, в цената ще ни се начислява възстановим депозит. Ние ще заплащаме този депозит. След това ще можем да си получим обратно платената такса, като върнем празната бутилка или кенче. Целта е по този начин да се насърчат потребителите да връщат празните ПЕТ-бутилки и метални кенчета, които след това да се рециклират и използват отново. Не всички празни опаковки обаче ще бъдат върнати, т.е. непотърсените депозити на гражданите ще остават в депозитния оператор като печалба. Тези опаковки, които биват върнати, също ще генерират печалба, тъй като ще се  продават като суровина за рециклиране.

Спорният въпрос, който предстои да реши парламентът, е кой да събира и контролира тези пари: държавата или частни дружества и НПО-та. Според внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъци (ЗУО) това трябва да е държавата.

Срещу него обаче се обявиха представителите на големите мултинационални компании и търговските вериги в България, които искат частна депозитна система. Съюзът на пивоварите („Загорка“, „Карлсберг“, „Каменица“ и др.), Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки („Кока-Кола“, „Куадрант Бевъриджис“ – производител на „Пепси“, „Сан Бенедето“, „Девин“ и др.)  и Сдружението за модерна търговия („Кауфланд“, „Лидл“, „Билла“ и др.) настояват парламентът да гласува в полза на частните фирми, а не на държавата, с мотива, че така е в Европа. В Унгария обаче депозитната система също е държавна, както предвижда и българският законопроект.

Представителите на българския бизнес от Асоциацията на българските търговци на храни (АБТХ), Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ) са на противоположното мнение. Те искат парите на българските граждани от депозити да се събират от българската държава. В становището им до парламента са посочени следните мотиви:

„Не споделяме виждането, че създаването на депозитен оператор – публично предприятие – противоречи на европейското законодателство и по-специално на Регламент (ЕС) 2025/40 относно опаковките и отпадъците от опаковки. Съгласно Приложение Х към Регламента, „оператор на система“ означава всяко физическо или юридическо лице, на което е възложена отговорността да създаде или експлоатира депозитна система за връщане в държавата-членка.

От определението става ясно, че депозитен оператор може да бъде всяко юридическо лице, като не се поставя никакво ограничение по отношение на собствеността на капитала. Нещо повече, съгласно чл. 5 от Закона за публичните предприятия, публичните предприятия са юридически лица, които се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите.

На следващо място трябва да се има предвид, че публичният характер на депозитния оператор е гаранция за прозрачност и отчетност, тъй като всички договори, сключени от него в изпълнение на дейността, трябва да преминат през предвидените в Закона за обществените поръчки процедури, както по отношение на условията на договорите, така и по отношение на тяхното изпълнение. В този смисъл предложеният ЗИД на ЗУО осигурява максимална възможност за контрол, както от страна на компетентните органи, така и от страна на гражданите и обществените организации.

Практиката в другите европейски страни показва, че депозитният оператор акумулира ресурс в размер на стотици милиони евро от невърнати депозити (събрани от потребителите) и този ресурс трябва да бъде използван в полза на гражданите и околната среда. Считаме, че без публичен контрол депозитната система може да стане лесна мишена за злоупотреби, а натрупаните средства да се използват за други цели, различни от законово определените.

Не споделяме мнението, че ще е налице конфликт на интереси, тъй като държавата ще бъде тази, която ще управлява и ще контролира депозитния оператор. Напротив, конфликт на интереси би бил налице, ако капиталът на депозитния оператор е собственост на задължената индустрия и тази индустрия определя самостоятелно условията, при които ще изпълнява своите законови задължения, вкл. размер на депозита, условия по договорите, отчетност на материалните, финансовите и информационни потоци – на практика се получава договаряне сам със себе си“, пише в становището на представителите на българския бизнес до парламента.