Българската материалистка мрази всичко живо (освен домашния си любимец), но обича всичко мъртво - парите, дебитните карти, обувките, чантите, имотите, сметките

Българската материалистка мрази всичко живо (освен домашния си любимец), но обича всичко мъртво - парите, дебитните карти, обувките, чантите, имотите, сметките. Тя е вътрешно мъртва и затова обича себе си - тя е силно фокусирана върху своя невидим “Аз” и неговото развитие - чрез интересни преживявания, интересни хора, философии за личностен прогрес, книги с практики и източни  течения за вътрешна трансформация. Тя е силно самовлюбена и не вижда по далече от носа си, освен когато трябва да го напудри.

Тя мрази българските мъже - защото тя не е българка, а европейка. Тя не е дори балканка. За нея, българинът е прост Бай Ганьо - дори този българин да е нейният дядо, баща или брат. Ако българският мъж е неин син, тя го възпитава като своя дъщеря, по неин образ и подобие.

Тя мрази и българските жени - особено онези силни жени в нейния собствен род, които тя нарича глупави и потиснати. Онези българки, които са се трудели в името на нещо по-голямо от тях, в името на семейството и които са уважавали мъжете си, за нея са напомняне, че тя е мързелива и лишена от висши идеали. За българската материалистка, точилката има едно-единствено предназначение - като оръжие срещу мъжа и децата, но не и като оръжие на труда. Тя презира ръчния труд и рядко готви на някого, дори на себе си, а ако го прави, то е с презрение.

Българската материалистка мрази децата, защото те са жива материя, а тя предпочита мъртвата. И затова яростно защитава правото на аборт и внушава на малкото живи отвътре жени, че убийството на неродени деца не е трагедия, а висша ценност и изконно право.

Българската материалистка мрази всичко старо, като например род и традиции, но обича всичко ново - нов телефон, кола, мъж, офис и етап от живота. Тя не обича да спира, защото не е “спряла”. Тя е в крак с времето и даже дори се надпреварва с него във фитнеса и при козметичката. Тя не обича да я дърпат назад разни тежести като бременност, която ѝ разваля фигурата и ако случайно се излъже да роди, бърза да се върне обратно във форма, в офиса и в себе си.

Българската материалиста е разгърната личност - тя е цветна и забавна, и никога скучна. Тя не е просто майка, домакиня и съпруга, защото тя не е проста - напротив, много е сложна.

И освен, че нерядко е оперирана външно, тя е оперирана и емоционално. Тя приема всичко лично, защото тя е единствената личност - всички останали са там да ѝ служат, защото тя не служи на никого. Тя единствена има чувства и не прави нищо, ако не го “почувства”. Целият външен свят е длъжен да се съобразява с нейния вътрешен такъв. И вие на умряло, когато някой дръзне да го оспори.

И най-важното - тя мрази България и не само, че няма да пролее и една сълза, докато я гледа как умира - тя ще се радва, защото както вече казахме, тя не е българка.

Има ли български мъже материалисти? Има да, закърмени с уважение към майка си, но с презрение към баща си. И ако жените искат любов, ще се наложи да я потърсят в сърцата си и да заобичат българските мъже и деца - да заобичат живота и живите, а не смъртта и парите.

Автор: Зорница Гюрова