България трябваше да откаже гаранции за украинския дълг - щеше да плати по-малко

По-голямата част от обществеността ни ще запомни последния Европейски съвет с раздутите хвалби на премиера Росен Желязков, че приемаме еврото. Благодарение на една комплексарска статия в германското издание „Билд“, която ние - поради вроденото ни или самонабивано чувство за малка нация с всички произтичащи от това комплекси - приехме за есенция на станалото. В същото време пропускаме, че България направи по-малката грешка, но все пак грешка. Приехме за своя сметка част от гаранциите по дълга за изправяне на Украйна на крака, който ще бъде изтеглен от Европейския съюз, за да бъдат прехвърлени парите на украинската страна.

Възможностите пред България бяха три

Да се включим в германската риторика и да секвестираме руските активи на българска територия. Ако всички страни в Европейския съюз сторят това, се смята, че ще се съберат 250 милиарда евро, които после можем да използваме както намерим за добре. Да, Украйна воюва с Русия, но отдавна не го прави със свои пари и затова държавите, които в най-голяма степен финансират тази война, искат контрол върху руските активи. А освен това самите активи са на територията на европейските страни, не в Украйна.

Този уикенд наблюдавах изказване на английския премиер Киър Стармър, който призова Роман Абрамович да даде два милиарда и половина евро за футболния си клуб Челси, или просто британското правителство ще придвижи продажбата му за стойност, близка до поисканата. Същото щеше да стане и у нас с рафинерията на „Лукойл“, тръбопровода ѝ до София, данъчните складове, бензиностанциите, включително тези на „Газпром“, и още каквото се сетим.

Срещу този подход възразиха редица европейски страни. В последния момент възрази и френският президент Еманюел Макрон. Възрази и най-голямата европейска клирингова къща Euroclear, чиято работа е документално да приключва всички сделки с акции, облигации и други финансови инструменти. Те се притесниха да зачеркнат Русия като собственик. България също се притесни и беше добре, че се противопоставихме на отчуждаването на руските активи.

Най-добрият вариант за България беше да откажем и гаранции по новия дълг за Украйна. Това означаваше Европейската комисия да изтегли необезпечен кредит и да преотстъпи парите на Украйна. После, ако тя спре да го обслужва (подобни сигнали изпрати президентът Зеленски още преди държавата му да получи парите), целият Европейски съюз щеше да стане длъжник и дългът да се изплаща през някой от следващите му бюджети. Това беше по-изгодно заради пропорцията, с която участваме в приходите на европейския бюджет. Тя е по-малка от пропорцията ни в гаранциите по заема.

Междинното решение - да се дадат пари на Украйна, а източникът им да е заем, гарантиран от страни в Европейския съюз - е неизгодно за нас, защото гаранциите са формален ангажимент и той е в по-големи размери от евентуалния ни принос към изплащането на заема, ако това се прави чрез средства от общия европейски бюджет.

Съвсем уместен въпрос е и как ще се изразходва този дълг, като имаме предвид повсеместната корупция в Украйна и липсата на каквито и да било гаранции, че с парите ще се финансира подобряване на живота на украинския народ.

Добра новина е, че все пак държавните гаранции, които правителството прие да даде, трябва да се ратифицират от Народното събрание, а това изглежда мисия невъзможна. Декларативно проевропейските партии имат повече от 121 депутати, но поемането на гаранции за един милиард евро дълг в полза на страна, която дори не е част от Европейския съюз, основателно ще повдигне въпроса колко още ангажименти ще очакват България, когато влезе в клуба на богатите - извинете - в еврозоната. Парите са малки на фона на европейския потенциал. Формално няма абсолютно никаква връзка с членството ни в еврозоната. Реално, ако не бяхме в еврозоната, имахме валутен борд и нямахме централна банка, която свободно да печата пари, щяхме да сме много по-притеснени да издаваме гаранции, защото това си е един процент от брутния ни вътрешен продукт.

Радини вълнения

На фона на всичко това някакъв колега журналист в „Билд“ се вайка, че когато Германия се чуди как да стабилизира Украйна и да се договори с Меркосур, видиш ли, нашият премиер бил откъснат от реалността и затова се бутал за снимки с колегите си евролидери и с новите ни евромонети, като на всичкото отгоре ги подарявал. Съжалявам за чувствата на германския колега, но тук, в България, много хора се вълнуват и радват от приемането на еврото (аз не) и е редно премиерът ни да употреби момента за малко позитивна публичност, колкото и тези вълнения да се виждат пренебрежими за германската публика.

Когато първоначално прочетох новината, си представих, че Росен Желязков е подарявал найлонови торбички от така наречения „стартов пакет“. Статията в оригинал обаче помества снимки, на които се вижда, че монетите ни са в луксозен класьор за нумизмати. Проблемът не е в тази пиар акция, а в това, че България не съумя да защити интереса си и да отстои най-безвредното решение за нас - както за себе си сториха Унгария, Чехия и Словакия.

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"