България, българите, българското и желанието за нейното унищожение са се превърнали в „прогресивна доктрина“

Случайно попаднах на встъпителен коментар на известна наша журналистка, която в явен пристъп на остра депресия, за да не кажа почти суицидно поведение, почти погреба евроатлантичеството у нас. В рамките на има-няма 10 минути госпожата, почти със сълзи на очи, съобщи на зрителите за вселенската драма на "малката България" и "голямата България". Повод за тези нейни невесли разсъждения станал коментар на нейн съидейник от  "малката България", който преди няколко години написа ода, прославяща Хитлер, но после се уплаши и я изтри. 
Според тези два колоса на демократичната мисъл става дума за "малката България", която била отворена към света, европеизирана, модерна, либерална, демократична, фенси,...
Другата България била голямата, затворена в себе си, шовинистична, проруска, сърдита, грозна, груба, клаустрофобична, ориенталска,...
По принцип депресията на либерала или това, което ние с чувство за хумор и малко снизхождение наричаме умнокрасиви, през последните години доведе до нещо като психологическа некрофилия - неосъзнато желание за унищожение, проявяващо се в специфични форми на мислене, отношение, идеология, философия, творчество и политика.  Вероятно оттук идва и тази тяхна омраза към България, нейния народ и нещата, които харесва, които според смартбютитата са причината за техните беди и страдания. Разбира се, тук шокът е много по-голям, защото и те си дават сметка, че са малцинство.
Когато умнокрасивата психологическа некрофилия се е комбинирала със западни грантове и с щедрата финансова подкрепа от чужбина е възникнал българският политически либерализъм, формализирайки некрофилските чувства на либералите в ясна политическа идеология. След това либералната некрофилия, като психологическо отклонение, се е превърнала във добреплатена професия, в рамките на която омразата към България, българите, българското и желанието за нейното унищожение са се превърнали в „прогресивна доктрина“.
Българският либерализъм (евроатлантичество) е продукт на западното влияние. В основата си е политически и идеологически обратен на Запада. Нашият либерал е пародия на европеец и американец. В западни условия е невъзможно да съществува, защото е култивиран от Запада за България като бактерията на бубонната чума.
Фьодор Михайлович пише: „руснак, който е станал истински европеец, не може в същото време да е естествен враг на Русия”. Това важи и за нас - българите. А либералите са просто небългарски псевдоевропейци.