Без висше образование Джорджа Мелони надмина Берлускони, остава само Мусолини

Сегашното италианско правителство е най-дълголетното в републиканската история

“Аз съм Джорджа. Аз съм жена. Аз съм майка. Аз съм италианка. Аз съм християнка.” Думите, които родената през 1977 г. в Рим Джорджа Мелони произнесе на митинг преди години и които се превърнаха в нейна политическа визитна картичка, днес звучат почти като кратка биография. Зад жената, която ще запише името си в историята като министър-председателя с най-дълго управлявалото правителство на Италианската република, стои едно момиче, което е разбрало много рано, че нищо няма да му бъде дадено даром.

На 4 септември 2026 г. кабинетът на Джорджа Мелони достигна 1413 дни и изпревари второто правителство на Силвио Берлускони, управлявало 1412 дни, или от 11 юни 2001 до 23 април 2005 г. Така някогашното най-младо момиче в кабинета на Берлускони вече ще е надминало самия него по политическа издръжливост. В цялата история на обединена Италия след 1861 г. само Бенито Мусолини е останал по-дълго начело на правителството, но в съвсем друга политическа епоха.

Това е особено впечатляващо в страна, в която правителствата традиционно имат кратък живот. Мелони е не само само първата жена, влязла в Палацо Киджи. Тя е премиерът, който успя да задържи една сложна дясноцентристка коалиция почти четири години въпреки войната в Украйна, енергийната криза, миграционния натиск, вътрешните политически сблъсъци и международните турбуленции. Изглежда обаче така, сякаш Мелони цял живот се е упражнявала за това.

В политиката влиза на 15 години. На 31 вече е министър без портфейл за младежта в четвъртото правителство на Берлускони, което прави от нея най-младия министър в историята на Италианската република.

Мелони не завършва университет и не защото, както понякога се опитват да представят това нейни критици, просто не е искала да учи. Самата тя обяснява, че не е могла да си позволи да се издържа и едновременно да следва. Още като млада е припечелвала сама и се е занимавала с политика. Работила е като сервитьорка, като барманка в легендарно римско заведение, продавала е на сергиите на пазара “Порта Портезе”. Била е и детегледачка на дъщерята на Фиорело, един от най-популярните италиански телевизионни водещи. Тогава Мелони е едва 18-годишна. Давала е уроци по английски на детето, а по-късно започнала да го гледа, когато родителите излизали вечер. Английският ѝ също има необичайна история. Мелони разказва, че като млада мечтаела да стане преводач и че учила английски, включително чрез песните на Майкъл Джексън, за да разбира какво пее любимият ѝ изпълнител. Години по-късно вече разговаря директно с американски президенти.

Постепенно започва да се оформя и основната философия на Мелони: по-малко универсални социални помощи и повече стимули за хората, които работят, по-ниски данъци и по-строг контрол върху разходите, подкрепа за семействата, особено за тези с деца, както и твърда политика по отношение на нелегалната миграция. Една от най-спорните промени е премахването на т.нар. граждански доход, или социалната помощ, въведена от правителството на движение “Пет звезди”. На нейно място идват по-ограничени инструменти за подпомагане и по-строги условия, свързани с възможността за работа.

В същото време миграцията се превръща в един от големите тестове за премиерството ѝ. Правителството затяга правилата за убежището и борбата с трафика на хора, сключва договорености със северноафрикански държави и ражда една от най-обсъжданите идеи на Мелони - центровете за мигранти в Албания. Проектът обаче се сблъсква с юридически препятствия и в крайна сметка е значително променен спрямо първоначалната му концепция.

Мелони иска да промени и самата италианска държава. Най-амбициозният ѝ проект е прякото избиране на министър-председателя, или т.нар. премиерат, което тя нарича “майката на всички реформи”. Идеята е италианският премиер да получава директен мандат от избирателите и да се осигури по-голяма стабилност на изпълнителната власт. Законопроектът получава първоначално одобрение в Сената през 2024 г., но не успява да извърви целия път до конституционна промяна. Друг голям проект на управляващото мнозинство е диференцираната автономия, една от историческите цели на Лигата на Матео Салвини. Законът е одобрен през 2024 г., но Конституционният съд впоследствие отменя ключови части от него, така че голямото обещание остава недовършено.

Същото се случва и с реформата на правосъдието. Правителството на Мелони иска по-дълбока промяна в отношенията между магистратите и изпълнителната власт, включително разделяне на кариерите на съдии и прокурори. Реформата стига до референдум, който правителството губи през 2026 г. Така след почти четири години управлението на Мелони има своята ясна сметка и за успехите, и за незавършените проекти. Самото правителство изтъква като резултат по-стабилните публични финанси, намаляването на разликата в доходността между италианските и германските облигации от около 220 до около 80 базисни пункта и свиването на бюджетния дефицит от около 8% до малко над 3% от БВП.

Личната история на премиера също е като бягане с препятствия. Франческо Мелони напуска семейството, когато Джорджа е още дете, и заминава за Канарските острови. Остават майка ѝ Анна, сестра ѝ Ариана и самата Джорджа. Майката отглежда сама двете момичета, пише и любовни романи с псевдоним, за да припечелва. Двете сестри растат заедно и още тогава между тях се създава онова особено съюзничество, което по-късно ще се пренесе и в политиката.

В спомените на Мелони отсъстващият баща е празно място, което тя дълго време не е искала да поглежда. Самата тя е разказвала, че отсъствието му я е накарало да се чувства така, сякаш всичко трябва да бъде спечелено с усилие. Именно оттам по собствените ѝ думи идват смелостта, инатът, желанието за реванш и готовността да не се отказва. Може би затова в историята на Мелони има една почти невидима нишка: жените остават, когато мъжете си тръгват.
Андреа Джамбруно, журналистът от компанията на Берлускони “Медиасет”, когото Джорджа Мелони среща в телевизионния свят, става нейният партньор и баща на дъщеря ѝ Джиневра. Парадоксът е, че именно телевизионният свят на Берлускони, който в началото на политическата ѝ кариера е част от средата, в която Мелони се движи, по-късно става и мястото, откъдето идва публичният трус в личния ѝ живот. През октомври 2023 г., след излъчването на записи на Джамбруно извън ефир, Мелони обявява края на почти десетгодишната им връзка. Тя “губи” партньора си, но не и посоката. След това идва и раздялата на сестра ѝ и нейна дясна ръка Ариана с Франческо Лолобриджида, министър на земеделието в правителството на Мелони. Отново остават сами жени в семейството, а между тях расте Джиневра. Мелони често я води на официални пътувания така, както другите премиери водят съпругите си. Самата Мелони през тези години сякаш променя и собствения си облик. Момичето с по-тъмната коса от старите снимки постепенно става русо. Променят се прическата, дрехите, стилът. Мелони от ранните години е по-буйна, по-момичешка, с по-тежка визия. Мелони от премиерския кабинет е по-изискана, по-уверена, по-женствена. Сякаш властта не просто я е променила, тя я е научила как да носи властта и върху себе си.