Бет Опенхайм: Израел ще остане доминиран от етническия национализъм

Три години по-късно и 20 дни по-рано - това сякаш са ключовите времеви ориентири за сегашната политическа ситуация в Израел. Нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. и последвалото разрушаване на Ивицата Газа от страна на израелската армия сякаш с гума изтриха контурите на една без друго неясна картина, оставиха най-грозните детайли и допълнително ги изкривиха.

Година след като Доналд Тръмп постигна някакво примирие в Газа, обещаното светло бъдеще за жителите на анклава изглежда непостижимо - Израел не се изтегля и продължава с ударите, а Хамас не се разоръжава. Насилственото заселване на окупирания Западен бряг продължава.  

В края на този месец, на 27 октомври, Бенямин Нетаняху и коалицията му от десни радикали за пръв път отиват на избори за Кнесет след събитията преди 3 години. Управляващият и опозиционният лагер са с близки резултати, възможни прегрупирания правят прогнозите невъзможни, но според следващия ни събеседник при всички положения Израел ще остане доминиран от етническия национализъм. В пространен анализ за Европейския съвет за външна политика, озаглавен "Идеите на Израел", Бет Опенхайм очертава причините за една структурна промяна, която според авторката ще надживее сегашния израелски премиер и вече е задала определена антидемократична посока на еврейската държава.  

И все пак, не е ли от значение дали начело ще е Бенямин Нетаняху, или най-популярният сред неговите противници - Гади Айзенкот?
Интервю на Константин Мравов с Бет Опенхайм.

Да кажем, че след изборите имаме кабинет на Гади Айзенкот, което би било разнородна коалиция - с десни, но и с центристки и лявоцентристки партии. Но етно-националистическите сили, най-вече говоря за десницата на заселниците, ще останат загнездени в ключови израелски институции. Някои важни фигури в службите за сигурност са религиозни националисти. Присъстват също в цялата военна йерархия, в съдебната система, неправителствените организации и медиите. Това са широкообхватни промени, които са се случвали в продължение на много години.

И независимо какво е правителството, това ще остане така, включително заради демографските промени в Израел. Влиянието на тези сили е много ефективно и във формирането на израелското обществено мнение. А под ръководството на Нетаняху (основната) партия "Ликуд", която исторически е традиционна дясна партия с либерално-демократични корени, сега е станала много по-близка до заселнически партии като "Религиозен ционизъм" и "Еврейска сила" (Оцма Йехудит).

Правителство на Гади Айзенкот би могло да отвори някои дипломатически канали. Може би връзка с Ал-Шара в Сирия, тъй като Айзенкот е споменавал възможен пакт за сигурност между двете страни. Ще се отнася до Газа, възможно е такова правителство да придвижи напред мирния план на Тръмп. За Айзенкот ще е трудно да изтегли израелските отбранителни сили от Газа, без това, което Нетаняху и сега изисква - пълно разоръжаване на Хамас - което е максимилистична и не особено практична позиция. Бихме могли да видим обаче осигуряване на по-голям хуманитарен достъп до Газа и освобождаване на терен за сформираното временно технократско правителство и Палестинската автономия. По-съществена промяна можем да видим на Западния бряг.

Очевидно при това дясно правителство насилието от страна на заселниците се шири и е насърчавано, а не ограничавано. Палестинската автономия беше системно подкопавана. Разширяването на поселенията и незаконните аванпостове просто експлодира. Тези тенденции биха могли да намалеят при правителство, водено от Айзенкот, но не мисля, че това ще бъде някаква трансформираща промяна. Няма да видите решението с две държави отново в дневния ред. Повече приемственост, отколкото промяна, ще има и по отношение на Иран. Концепцията за сигурност след 7 октомври се промени фундаментално. Тук отново не говорим само за Нетаняху, а за по-широк консенсус в еврейско-израелската политика.

Как сегашният дневен ред на израелското общество ще повлияе на изборите? Имат ли значение случаи като предотвратения атентат в пътнически самолет на Flydubai или споровете около мобилизацията на ортодоксални евреи?    

Не бих казала, че инцидентът със самолета ще е от решаващо значение, но наборът на ултраортодоксалните в армията е изключително значим. Проучвания показват, че това е основна разделителна линия в обществото и тя е същностна за идентичността на страната - за това колко е религиозна и колко светска. Връща ни към основаването на държавата и съгласието, че ултраортодоксалните могат да не служат в армията, докато за останалите израелци е задължително. Това многократно е пораждало напрежение, а след 7 октомври се превърна в изключително остър политически въпрос поради нарасналата тежест върху резервистите.  

Коалицията на Нетаняху включва ултраортодоксалните партии, но и религиозно-ционистките партии - тази на Смотрич и тази на Бен-Гвир. Религиозните евреи служат в армията и тяхната общност е най-засегната по отношение на жертвите, защото много от тях изпълняват различни бойни роли. И част от тези общности са ядосани. Смотрич, например, губи известна подкрепа, защото остана в коалиция с ултраортодоксалните, а те масово избягват военна служба. А те пък са много ядосани на Нетаняху, защото той не успя да опази пълното им освобождаване от това задължение.

Сега има слухове и съобщения, че някои от ултраортодоксалните партии няма да участват в нова коалиция с Нетаняху, както и че могат да се съюзят с опозицията, ако тя осигури някакъв компромис относно наборната служба. Това е решаващ въпрос преди тези избори.

Кои други наглед по-малки явления си струва да наблюдаваме на 27 октомври?  

На първо място е една по-малка сравнително нова партия, наречена "Ам Хай Израел", която се води от Офер Винтер. Това е дясна национално-религиозна партия, която витае около прага за влизане в Кнесета. Той е 3,25 на сто от гласовете. В миналото изборите често са се решавали от това дали по-малките партии минават прага. Ако тази партията не изпрати депутати, това би лишило коалицията на Нетаняху от важна подкрепа, защото "Ам Хай Израел" отнема гласове от "Ликуд" и от Смотрич. Трябва да се наблюдават и партиите на палестинците - "Раам" и "Съвместната листа".

Опозиционният лагер, в който най-много подкрепа събира партията на Айзенкот, изглежда няма път към мнозинство, без да привлече палестински или ултраортодоксални партии, като и двете опции са трудни по различни причини в настоящия политически пейзаж. Може да се наложи опозицията да направи това, което направи през 2021 г. при Нафтали Бенет, когато партията "Раам" оказваше външна подкрепа на правителството на малцинството.

С Бет Опенхайм разговаряме 3 години след 7 октомври - смразяваща кръвта дата за израелците, след която правителството им превърна Газа в ад на земята, започна пряко военно противопоставяне с Иран, а експанзионната политика в Ливан и Сирия също се възпламени.

Преди всички тези събития една скорошна новина може би щеше да е много по-значима в международен план - Израел понижи статута на вековното британско дипломатическо представителство в Източен Йерусалим, след като правителството на Анди Бърнам забрани търговията с незаконните израелски селища на Западния бряг.  

Събеседничката ми живее в Лондон и един от изводите в споменатия вече неин анализ е, че за да опази собствените си интереси, на Европа ще се налагат все повече подобни действия спрямо Израел, включително ограничаване на търговията, туризма и общи инициативи, ако той запази сегашния си политически курс. Бет Опенхайм отчита, че правителство на опозицията вероятно би се съобразявало повече с традиционните си европейски партньори, отколкото го прави войнственият Нетаняху.

Какво обаче очаква Израел и региона, ако десният консенсус, олицетворяван от сегашния израелски премиер, остане на власт?

Групите в сегашната коалиция - в анализа си ги обуслових като националисти, религиозни националисти и ултраортодоксални - всички те имат различни стимули да подкопават либералната демокрация. За ултраортодоксалните това е свързано с Върховния съд, който ги прати да служат в армията и е спирачка по други въпроси като половата сегрегация. Същата институция в по-малко случаи е възпрепятствала и намерения на заселническото движение.  

През 2023 г. видяхме (предизвикалия протести) опит за съдебна реформа на Нетаняху, мотивиран и от неговата лична ситуация и процеса за корупция срещу него. Ако остане на власт, съдебната реформа пак ще е на дневен ред, а израелските институции отново ще бъдат подложени на атака. А въпросът за баланса между синагогата и държавата ще продължи да се променя при такава коалиция. Както религиозните националисти, така и ултраортодоксалните си представят бъдеще, в което еврейският характер на Израел стои над демократичния. Не говоря за теокрация, но говоря за държава, която дава повече терен на еврейския религиозен закон над гражданското право.

Що се отнася до палестинците, в момента ние виждаме ефекта от липсата на какъвто и да е съществен дипломатически процес. Това ще продължи - повече експанзионизъм, разширяване на селищата и аванпостовете, както израелското правителство ги нарича - стремеж към Велики Израел, който включва Западния бряг и Газа, но отива и отвъд тях. И това ще доведе единствено до още кръвопролития.
 

Източник: БНР