"Аз съм британски патриот и никога не бих избегнал битка. Но докато се доближаваме до ядрена война, защо разпалваме конфликт в Украйна, вместо да се опитваме да постигнем мир, пита ПИТЪР ХИЧЕНС
Какъв е интересът на Великобритания към Украйна? Защо вкарваме оръжия и оборудване в тази страна, въпреки факта, че националният ни бюджет е опънат до пръсване, а собствените ни въоръжени сили от много години изпитват недостиг на пари, хора и оборудване?
Ако бяхме истинско отворено общество, със сигурност този въпрос щеше да бъде задаван през цялото време. Но не е така. Затова го питам сега, тъй като войната в Украйна заплашва да подпали цяла Европа и вече ни доближи до истинска ядрена война, отколкото някога сме били.
Питам като британски патриот, чиято основна грижа, преди всичко, е „сигурността, честта и благосъстоянието на това царство“ (както се казва в старите Военни разпоредби).
Не бих избегнал необходимата битка или не бих изоставил съюзник. Но защо разпалваме тази война, вместо да се опитваме да постигнем мир?
Някога това би било напълно нормално британско виждане. Маргарет Тачър далеч не беше запалена по украинския национализъм.
На 9 юни 1990 г. г-жа Тачър (все още на власт) говори пред тогавашната украинска провинциална асамблея в Киев.
Тя бързо отхвърли въпроса за откриването на британско посолство в този град. Това, обясни тя, е толкова вероятно, колкото Великобритания да отвори посолство в Калифорния или Квебек.
„Виждам, че се опитвате да ме намесите във вашата политика!“, смъмри тя питащия си, добавяйки: „Посолствата са само за държави, които имат пълен национален статут.
Следователно имаме дипломатически отношения на посланици със Съветския съюз, със Съединените щати, с Канада, с Австралия.
Нямаме посолства за Калифорния, за Квебек, за щати в Австралия.“
.jpg)
