Е, хайде де, нали сме смели?

Е, хайде де, нали сме смели?

Е, хайде де, нали сме смели? Нали няма COVID, нали ще победим лошите? Къде сте? Седите и пишете - "няма да ходя на протест с пропаднали пънкари като Мицов"? Сори, ама от това, в което се намираме - а именно - в духовна клинична смърт - реанимиране не знам дали има.

Никакви светли примери

Никакви светли примери

В новия дневен ред клети истерични тълпи ще диктуват какво да се случва. Никакви паметници. Никакви велики хора. Никакви светли примери. За всеки може да се каже нещо лошо и за това мястото му е в контейнера за боклук. А на негово място ще въведем равенството. И ще възцари любов, която ще наложим с бой. Абсолютно всеки паметник оскърбява някого...

Работата на артиста представлява абсолютна свобода

Работата на артиста представлява абсолютна свобода

Сега попадам на един цитат от интервю на Кристо, който до момента не бях чел. За мен този цитат е велик. И ви предлагам да го прочетете няколко пъти и после сериозно да се замислите. "Едно от удоволствията на това да си артист е да правиш онова, което искаш. Всички наши творби, мои и на Жан-Клод, са напълно безполезни, абсолютно безсмислени, никому ненужни. Светът може да живее и без „Завесата в долината“ или без „Бягащата ограда“. Ние не правим нищо добро или лошо, всички тези морални дискусии са напълно излишни. Работата на артиста представлява абсолютна свобода и е крайно далеч от политиката, морала и прочие.“

Словото съществува и има памет

Словото съществува и има памет

Словото има своята сила и своята памет. То има сила, каквато няма нищо друго. И когато се опитате чрез слово да убиете някой, помнете, че вашият опит за убийство ще се върне наобратно - със същата сила и ярост, с която сте го отправили в някаква посока. Днес е 24 май. И знам едно - ако някога изпитам желание да изляза на площада с паве в ръка, то ще е само за едно - за да се противопоставя на всяко желание за поредна подмяна. Защото ние можем с много. Можем и с малко. Но не можем без памет и без посока. Честит празник, скъпи приятели. И помнете, че всичко, което сте постигнали в живота си се дължи на словото.

Когато киното не беше тъпа пластмасова машина

Когато киното не беше тъпа пластмасова машина

За тези, които смятат, че киното е "Марвел" и евентуално нещо малко извън него това едва ли говори каквото и да било, но за нас, които израснахме на опашките пред кино "Дружба" (сегашното "Одеон") имената на режисьори като Марко Ферери, Луис Бунюел, Годар означаваха много.