Андрей Фурсов: Нашето предимство пред Запада е, че ние го разбираме по-добре, отколкото той нас

Андрей Фурсов: Нашето предимство пред Запада е, че ние го разбираме по-добре, отколкото той нас
01-11-2022г.
0
Андрей Фурсов, dzen.ru

У нас съществува определено неразбиране на западното общество. На това как то е устроено, на неговата сложност. И това неразбиране има фундаментален характер. Ето с какво е свързано то: сложността на западното общество е институционална сложност. Когато продавачката в американски магазин ти се усмихва, на теб ти се усмихва системата. Сложността на нашето общество има характера на неформалните връзки и социокултурните отношения. Затова, за да успее средният човек в западното общество, трябва да бъде по-прост от обществото. Да бъде зъбчато колело. А при нас трябва да бъде по-сложен от обществото и да умее като сърфист да се носи по вълните на неформалните отношения. Затова и нашето образование трябва да бъде литературоцентрично.

И много хубаво Джон Ле Каре казва на Йосиф Бродски, с когото са били близки: „Знаеш ли, Джоузеф, руснаците са разбрали за психологията значително повече преди Фройд, отколкото след Фройд, защото вие, руснаците, имате забележителни психологически романи от XIX век.“ Затова ние много често грешим относно Запада. По-рядко грешим относно Изтока. Него го чувстваме по-добре. Но въпреки това, нашата картина за Запада и Изтока е по-вярна, отколкото тяхната за Русия.


„Хрумна ми защо англосаксонският вариант на европейската цивилизация слага такъв гигантски акцент върху естествено-научната област на знанието. Това облекчава задачата им да вкарат хуманитарното и социалното знание в сянка, да го маргинализират и опошлят. А това е нужно, за да може спокойничко, не с чиста душа, а с чиста бездушност да игнорират различията в културите, менталностите и цивилизациите. За сравнение виж вечното върховенство на хуманитарните предмети в китайската цивилизация.“ Андрей Парибок

Никога няма да забравя, преди 25 години в Института по научна информация, където работех, пристигна германка. Пишеше дисертация. Не помня точната форулировка, но смисълът беше такъв: анализ на начина, по който в Русия предметите се използват не по предназначение. Имаше и пример. Тя влиза в счетоводството, а там отглеждат цветя. Разрязват 2-литрова бутилка от вода и се получава саксия за растения. Или да кажем, сходен пример – ключалка на плевня и за да не капе вода, същата таква бутилка от 2 литра се отрязва, закрепя се с пирон и – готово! Тя имаше много такива примери. Можем да си спомним и предаването „Много сръчни ръце“... (популярно телевизионно предаване, в което знаменитости майсторят различни неща от подръчни материали – б.пр.)


Цивилизованият човек използва предметите за това, за което са предназначени, варварите ги използват за други неща. Не знам тази история от първо лице. Ако бях присъствал лично, щях да разкажа историята, която баща ми ми разказваше, за това как сме спечелили войната. Той беше летец. И казваше така: ако на немците им се счупи мотора – край, довиждане! Не летят повече. Нашият мотор работи, но дрънчи. Какво правим ние? Омотаваме го с тел и – напред! Никой не се разби. Разбиваха се по други причини...

Ние наистина имахме оскъден живот, който ни принуди да сме много изобретателни и да използваме вещите така, както го правим. И това отново поражда неразбиране от Запад и от Изток. Но въпреки това, ние ги разбираме по-добре, отколкото те – нас. И в това е нашето предимство.


И тук има още нещо важно. А именно, че ние не искаме да ги променяме: Както живеете, така си живейте! А те искат да променят нас. При нас е в сила поговорката: „Ако искате ми казвайте тенджера, но само не ме слагайте на печката !“. Те постоянно се опитват да ни наричат тенджера и да ни набутат в печката.

„Лидерът на външната политика на Европа Борел заявява, че „Европа е градина. Ние направихме градина... Останалият свят, голяма част от другите страни по света – и вие много добре знаете това – те не са съвсем градина. Голяма част от останалия свят е джунгла, а джунглите имат способността да превземат градините.“

Чърчил разбираше положението на Европа далеч по-добре от Борел. В 1914 г. той заявява: „Ние не сме млади хора с чиста съвест и оскъдно наследство... Ние сме завзели напълно непропорционална част от богатствата на света. Ние попучихме териториите, които искахме и нашата безметежна наслада от огромните, бляскави богатства, придобити основно с насилие, се опазват основно със сила, което другите често не намират за толкова основателно, колкто то е за нас.“ Джоузеф Масад

„Джунглата е установена биоценоза, това е сложна, саморегулираща се система с обратни връзки, всякаква намеса в която може само да навреди. А градината е монокултура, в която всичко нежелано се обявява за плевел и безпощадно се премахва. Градината е затвор за растения, това е биоценоза, която е разрушена в полза на избрани растения. Градината не може да съществува без градинар и без наторяване отвън, от друга, естествена биоценоза.“ takoe-nebo.livejournal.com


От втората половина на XIX в. у нас започват да се развиват две интерпретации на руската история, но и двете са западноцентрични: либералната и марксистката. И двете интерпретации налагаха на руснаците реалии, понятиен апарат и представи, които отразяват напълно друг, чужд опит. И руската интелигенция, и част от руското дворянство разглеждаха Русия, гледаха на Русия със западни очи. Но като цяло в Русия стана това, което стана в много страни, които бяха привлечени в орбитата на капиталистическата система – криза на националната идентичност.

Източник: dzen.ru

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.