Американската стратегия сега е да „украинизира“ Европа, така че когато украинските мъже свършат, те да могат да бъдат заменени с европейци

Смразяващо.
"Една мрачна, но според мен разумна хипотеза:
Американската стратегия сега е да „украинизира“ Европа, така че когато украинските мъже свършат, те да могат да бъдат заменени с европейци. За да проработи това, безработицата и отчаянието в Европа трябва да нараснат, а някаква форма на руска атака трябва да бъде провокирана или инсценирана.
САЩ инвестираха сериозно в увеличаването на вътрешното си енергийно производство – за да могат да преживеят предстоящия пълен срив на енергийния износ от Персийския залив. Именно затова те провокираха този конфликт – напълно в съответствие, между другото, със стратегията, описана в стратегическия документ на военно-индустриалния мозъчен тръст Brookings „Which Path to Persia?“ от 2009 г.
Едновременно с това, докато се преструват, че се опитват да разрешат конфликта, те непрекъснато предприемат нови стъпки за неговата ескалация, не на последно място използвайки Израел като инструмент.
Европа стана зависима от американската енергия; когато войната наистина избухне в Персийския залив, янките ще кажат: „Съжаляваме, момчета, но сега цялата енергия ни е нужна за самите нас.“
Последвалата енергийна криза ще допринесе за „украинизацията“ на Европа, а вероятно и на Япония, Филипините и Южна Корея, които могат да бъдат използвани срещу източния фланг на Русия, както и срещу Китай.
Почти всички анализатори в алтернативните медии обсъждат защо европейските политици се държат като идиоти и не успяват да защитават интересите на своите държави. Досега не съм чул никой да даде разумно обяснение за това. Но то е очевидно – те са поставени там от американците именно за да правят това, което правят сега.
Освен това това може да създаде ситуация, при която американците, в стремежа си да запазят изплъзващата им се американска хегемония, да могат да заплашват Русия с ядрени оръжия чрез своите европейски проксита, без самите те да носят отговорност за тези заплахи.
Крайната версия на този сценарий е да си осигурят начин да не бъдат въвлечени в ядрена война, която би унищожила двама от най-големите им конкуренти.
Разбира се, всичко зависи от способността им да контролират ситуацията така, че тази война да не се разрасне прекомерно. Но си представете, че Скандинавия или Германия разполагат със „собствени“ ядрени оръжия и ги използват срещу Санкт Петербург и Москва. В такъв случай Русия би отвърнала на държавите, които са ги изстреляли, но не и на САЩ, защото това би означавало пълното унищожение на целия свят, включително и на остатъците от самата Русия.
Това е единственият останал път за нанасяне на сериозно стратегическо поражение на Русия – цел, която проектът „Украйна“ преследва още от самото начало. След това вече ще могат сериозно да се заемат с Китай.
Ако се върнем назад и проучим плановете, които американците са имали за ядрена война по време на Студената война, ще видим, че това не излиза извън рамките на възможното. Всичко зависи от това какви сили са на власт в САЩ, а аз смятам, че страната върви към все по-краен режим.
Американското благосъстояние зависи от способността да се извлича принадена стойност от останалия свят. Доларът, технологичното превъзходство, блестящата пропаганда и военната мощ бяха инструментите, използвани за поддържане на тази система.
Сега тези инструменти губят своята ефективност, не на последно място заради БРИКС, но системата трябва да бъде запазена, ако искат да избегнат икономически и политически срив.
Войната е въпрос на оцеляване за всички страни.
Когато изложих тези разсъждения пред информатора на ЦРУ Джон Кириаку и военния изследовател Ола Тунандер, и двамата кимнаха и се съгласиха, че това е правдоподобна хипотеза.
Алтернативата е всички държави да седнат на масата за преговори и да договорят нов световен ред, в който САЩ и техните съюзници да се откажат от своите привилегии и да се гарантира, че страните от Глобалния юг ще получават същото възнаграждение за своите суровини и труд, каквото получаваме ние тук, на Запад (което означава, че те ще получават повече, а ние – значително по-малко).
Лично на мен това ми изглежда много по-привлекателно от една световна война, но аз съм малко странен.“
Мац Нилсон

Източник: Ники Костадинова