Аляска премина без блицкриг, но и без разрив

Автор: Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“

Аналогиите, както винаги, са напълно условни, но все пак Аляска напомни за първата среща между Горбачов и Рейгън в Женева преди почти 40 години. Не по съдържание – то по-скоро е противоположно – а по самата схема. До споразумение не се стигна, но комуникацията премина на качествено ново равнище.

Мирен блицкриг, какъвто искаше Тръмп, не се получи. Но и разрив не настъпи. Продължава позиционното дипломатическо противопоставяне. По логиката отпреди четири десетилетия, следващ етап трябва да бъде Рейкявик (1986), където също не се стигна до договорености, но прозвучаха идеи от почти революционен характер. Резултатът дойде във Вашингтон (1987), когато беше подписан именно онзи Договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, който на два етапа беше погребан именно по времето на Тръмп (първия и втория му мандат).

Днес всичко се ускорява – войната не е „студена“, а и годишни паузи между срещите на върха няма да има. Продължението ще последва много по-рано – в една или друга форма. Трябва да се очакват опити резултатът от срещата да бъде представен като загуба за Тръмп, на когото Путин наложи своя ритъм и своята логика. Отчасти това е вярно. Но за да се постигне устойчив резултат, няма друг вариант, освен да се направи опит за решаване на целия комплекс от проблеми.

Ако процесът, започнат в Аляска, продължи в набелязаната посока, изходът може да бъде противоположен на онова, до което доведе процесът, започнал в Женева. В смисъл, че тогава ставаше дума за завършване на Студената война при условията на Вашингтон, и Рейгън успя в това. Сега на дневен ред е приключването на периода след Студената война, когато Съединените щати доминираха на световната сцена като глобален лидер. Това е обективно развитие на събитията, то не е започнало днес, но вече е достигнало своята кулминация. Между другото, немаловажно е, че този импулс идва най-вече от самите САЩ – така, както навремето основният порив за промени идваше от съветското общество.

Както и тогава, пътят е сложен. И вътре в страните, и отвън има достатъчно играчи, които ще се опитат да спрат тенденцията или ще я обърнат назад. Много зависи от това доколко двамата президенти са убедени, че вървят в правилната посока.

Любопитен детайл: преди 40 години в Женева символ на промените стана съвместната пресконференция, на която журналисти от двете страни за пръв път имаха възможност да зададат въпрос на първия човек от противниковия лагер. Откритостта тогава се считаше за помощно средство за решаване на натрупаните проблеми. 
Днес символ стана това, че лидерите не отговориха на никакви въпроси от пресата.

Истинската дипломация се опитва да се върне в тишината и да прекрати безкрайното и доста разрушително шоу, в което се превърна информационното пространство през изминалите десетилетия. Затвореността си връща реванш.

Източник: vz.ru