Ако Румен Радев напусне президентството и създаде партия: каква е процедурата

"Ще го направя, когато най-малко го очаквате", каза Румен Радев в сряда в отговор на въпроса дали е готов да излезе от "Дондуков" 2 със свой политически проект. Същата вечер, след най-мащабните антиправителствени протести, той призова депутатите да гласуват за вота на недоверие към кабинета "Желязков". А в четвъртък единствен запази мълчание, след като премиерът подаде оставката на правителството.

От днешната датата - на гласуването ѝ, започват конституционните процедури преди провеждането на седмите поредни предсрочни парламентарни избори в България. Ако Радев иска да участва пряко в тях, следва да подаде оставка като президент, което ще е безпрецедентен акт, откакто е учредена институцията на държавния глава през 1991 г. Единствено покойната Блага Димитрова през 1993 г. подаде оставка като вицепрезидент на покойния президент (1990-1997) Желю Желев, но от това не следваха преки конституционни последици.
Процедурата е следната - съгласно чл. 97, ал. 1 от конституцията президентът подава оставка пред Конституционния съд, който прекратява пълномощията му. В този случай вицепрезидентът Илияна Йотова ще встъпи в длъжността президент до края на мандата през януари 2027 г. Преди това, през есента на 2026 г., ще бъдат проведени редовни избори за президент, чийто първи тур обичайно се насрочва в края на октомври или началото на ноември.

Кога ще е следващият парламентарен вот, е въпрос, на който може да бъде даден приблизителен отговор. Датата зависи от множество решения на президента и на партиите дали да забързат или забавят процедури, част от които не са с регламентирани срокове.

Ето какво показва натрупаният богат опит в последната петилетка от релевантни и не съвсем към настоящата ситуация примери:
- След изборите на 4 април 2021 г. в 46-ото Народно събрание не беше гласувано правителство и следващият вот беше на 14 ноември - 7 месеца и 10 дни по-късно;

- След изборите на 14 ноември 2021 г. правителството с премиер Кирил Петков беше гласувано от НС на 13 декември - месец без един ден след това;

- След като кабинетът "Петков" падна при вот на недоверие на 22 юни 2022 г., следващите избори бяха на 2 октомври - 3 месеца и 10 дни по-късно;

- След като в 49-ото Народно събрание не беше гласувано правителство, следващият парламентарен вот беше на 2 април 2023 г. - точно 5 месеца след това;

- 49-ото НС гласува кабинета с премиер Николай Денков, впоследствие наричан "Денков-Габриел" и "сглобката" на 6 юни - 2 месеца и 4 дни по-късно;

- Денков подаде оставка на 5 март 2024 г. след неуспешния опит за ротация на поста, на който според предварителното споразумение трябваше да го замени Мария Габриел. Следващите избори бяха на 9 юни - 3 месеца и 3 дни след това;

- В 50-ото НС отново не беше гласувано правителство и следващият вот беше на 27 октомври - 4 месеца и 16 дни по-късно.

- В настоящия 51-ви парламент кабинетът "Желязков" беше гласуван на 16 януари тази година - 2 месеца и 21 дни след изборите.

В обобщение - най-общо процедурите, предшестващи предсрочни избори, в последните 5 години са продължавали между 2 и 7 месеца.

Ако разгледаме само продължителността на периодите от деня на гласуване на оставка на редовно правителство, каквато е настоящата ситуация, до деня на следващия парламентарен вот:

- след кабинета "Петков" периодът беше 3 месеца и 10 дни;

- след "Денков" - 3 месеца и 3 дни;

- между оставката и изборите след "Борисов 1" - от 20 февруари до 12 май 2013 г.;

- от оставката "Борисов 2" до изборите - от 16 ноември 2016 г. до 26 март 2017 г.

Средната продължителност в четирите случая е около три месеца и половина.

Следователно най-вероятните дати за изборите се очертават 15 или 22 март.

Съгласно чл. 133, ал. 1 от Изборния кодекс партиите представят в ЦИК заявление за регистрация не по-късно от 45 дни преди изборния ден. Това означава, че евентуална нова партия на Радев трябва да е готова в началото на февруари - след по-малко от два месеца.

Възможно ли е това с оглед на необходимите процедури?

Нови партии се правят постоянно - през тази година бяха създадени 4, през 2024-а - 2, през 2023-а - 7. Скоростта, с която дебелите папки се придвижват от рафт на рафт в Съдебната палата, е различен - спрямо степента на подготовка, в зависимост от ресурсите на разположение и спрямо други неведоми критерии...

Ето какво показва скорошна практика.

Най-новата партия - Алианс за права и свободи на хората около Ахмед Доган, беше обявена на 11 септември, учредена на 15 ноември и все още не е вписана в Регистъра на политическите партии на Софийския градски съд, което ще ѝ даде право на самостоятелно участие в избори.

Тази с най-известен лидер - "Непокорна България" на Корнелия Нинова, беше учредена на 27 април и вписана на 9 май.

"България може" с лидер друго популярно лице - Кузман Илиев, беше инициирана на 15 септември 2024-та, учредена на 23 ноември и вписана на 18 март тази година.

Стъпките за регистрация са уредени в Закона за политическите партии:

1. Най-малко 50 граждани с избирателни права образуват инициативен комитет;

2. Комитетът приема учредителна декларация с основните принципи и цели и я публикува най-малко в един национален ежедневник;

3. Комитетът открива подписка за набиране на членове-учредители, които трябва саморъчно да попълнят и подпишат декларация за индивидуално членство (че към момента не членуват в друга партия, бел. ред.);

4. В срок до три месеца от приемането на декларацията се провежда учредително събрание, на което трябва да присъстват най-малко 500 граждани с избирателни права. Събранието трябва да приеме устав, съобразен с изискванията на закона и да избере ръководни и контролни органи;

5. Политическата партия се регистрира в съда по писмена молба от органа на партията, който съгласно устава я представлява, подадена в срок до три месеца от датата на провеждане на учредителното събрание. В набора от документи, които трябва да бъдат подадени във фирменото отделение на Софийския градски съд, най-обемни са минимум 500-те декларации на учредителите и списък с трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 2500 членове на партията;

6. В едномесечен срок от подаването на молбата за регистрация Софийският градски съд в открито заседание с призоваване на молителя и при участие на прокурор разглежда молбата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като се произнася с решение в 14-дневен срок от заседанието.

* Участието като страна в процеса на прокурор от административната прокуратура обичайно е формално, но може и да не е. Представителят на държавното обвинение има право да оспори автентичността на всички представени документи.

В новата история емблематичен е случаят от 1990 г., когато на ДПС първоначално е отказана регистрация (макар и по друго законодателство) от тогавашния обвинител в Софийската градска прокуратура и бъдещ депутат Татяна Дончева.

Обратен пример - преди парламентарните изборите през 2017 г. Веселин Марешки се оказа лидер на две действащи партии едновременно, но въпреки това едната от тях, прекръстена на ВОЛЯ, се яви на вота и влезе в 44-ото НС с 12 депутати.

След този скандал от прокуратурата се задействаха да проверяват легитимността на съществуването в правния мир на малки партии и закриха няколко, но само съгласно най-лесните за проверка изисквания на закона. По инициатива на държавното обвинение СГС прекрати такива, които не са участвали в избори, не са провеждали конференции и не са подавали годишни отчети в Сметната палата повече от 5 години.

Румен Радев и хората около него, разбира се, могат да ползват вече регистрирани партии като мандатоносители.

Емблематичният пример за такъв ход завинаги остава първото участие на избори на Симеон Сакскобургготски, когато царистите се явиха на вота през 2001 г. като коалиция на име Национално движение Симеон II, съставена от Партията на българските жени и Движение "Оборище".

С този похват се бяха подготвили и от "Продължаваме промяната" през 2022 г., когато получиха регистрация като нова партия малко преди вота. Те имаха резервен вариант в случай на фатално забавяне, което не се случи, но в крайна сметка все пак се явиха в коалиция с ВОЛТ и "Средна европейска класа".

Към момента в България има 132 партии.

Източник: dnes.dir.bg