А кой ще пази самите пазачи?

Борецът срещу корупцията Кирил Петков хвърля оставка, отвратен от борците с корупцията

Капитулацията на Кирил Петков донесе възмездие на хулените и чегъртаните и сега те щастливо злорадстват, а насреща им апологетите на “Промяната” продължават да веят победни знамена, обвинявайки mafiqta и заканвайки се да издигнат “човека на деня” за президент.

Нито един от залисаните в скандала лагери обаче не разбира как така главният борец срещу корупцията хвърля оставка, отвратен от своите общинари, които фактически разкриват корупцията. И то в собствената си партия! Дисонансът на тази политическа позиция е в духа на Лена Бориславова и нейния скорошен призив във фейсбук за “нулева толерантност срещу корупцията и толерантността”.

Както и в духа на древния римски поет сатирик Децим Юлий Ювенал, пророчески възкликнал: “А кой ще пази самите пазачи?”.

“Ако записът е истински, това е провал на интегритета на тези двама души. Аз отговарях за София, Асен – за провинцията. Политическите номинации в София бяха делегирани на мен и аз поемам отговорността”, заявява Петков.

Във връзка с въпросния запис негово гайле може да бъде само кметът на “Люлин” Георги Тодоров, но не и другият глас, Никола Барбутов, главният заподозрян за кукловод на обществените поръчки. Той е назначение на Васил Терзиев, който от своя страна разпорежда проверки в разгара на бурята и се тръшка, че другите водачи на ПП изоставили Петков в сетния му час, но не понечва да поема отговорност.

“Ако съм имал съмнения в зам.-кмета Никола Барбутов, едва ли бих го държал на работа и щях да сезирам компетентните органи”, казва кметът на София часове след като извеждат неговия човек с белезници.

Излиза, че причината Кирил Петков да напусне “Продължаваме промяната”, парламента, още малко и Слънчевата система, е дълбока непримиримост с факта, че общинските съветници и кметовете на “Младост” и “Люлин” не са си показали козовете първо на него или на друг от партийните върхове.

“Не е допустимо - казва по-красивият от съпредседателите, - ти да си имал такива разговори и да не вдигнеш телефона на мен, на някой от Изпълнителния съвет, на Контролния съвет. Фактът, че те не са ни вдигнали телефоните и не са ми го казали, е огромен провал.”

Къде се е чуло и видяло лидер на коалиция, част от политическия авангард на държавата, да подава оставка заради врагове с партиен билет?

Да вземем Иван Костов, от когото Кирил Петков твърди, че черпи мъдрост – по време на своя управленски мандат той уволни десет от общо тринадесетте си министри, които също така бяха членовете на вездесъщия НИС (Национален изпълнителен съвет) на СДС. За назидание изгони също шефовете на парламентарната комисия по национална сигурност Христо Бисеров и на бюджетната Йордан Цонев.

Според Костов съратниците му тогава се бяха сраснали с властта, личните им интереси доминираха над отговорностите към народа и партията, непростими бяха греховете им. Затова ги смени с други пламенни демократи, а за неговото оттегляне и дума не е ставало, Командира си тръгна сам, след като разцепи най-големия демократичен съюз в България и куриозът е, че сега зове десницата за широко обединение.

Може да се припомни и “Апартаментгейт”, заради който Бойко Борисов изгони най-близкия си човек Цветан Цветанов, комуто даряваше часовници по случай изборните победи на ГЕРБ. Въпросът за премиерския или за лидерския пост на самия Борисов не е бил повдиган в този контекст.

Оставката на Петков буди пълно недоумение и предвид дългата поредица потресаващи скандали, които не го събориха, че дори не трепна (нарушаването на конституцията, изпразването на язовир с пропагандна цел, “Джемкорп”, нерегламентираните полети с правителствени самолети, ненаказаната хакерска атака в пощите, рекетирането на действащ министър, записите “ала-бала”, “имаме кеш” и прочее).

Любопитното е, че днес никой не му вярва, дори феновете, които искрено го обичат, са раздирани от съмнения заради абсурдното твърдение на Петков, че сигналите за корупция в партийното ръководство се подават най-напред до партийното ръководство.

Видимо разколебани, симпатизантите на “Промяната” предпочитат версията, че Пеевски и ГЕРБ подмолно изкушават и пречупват техните иначе надеждни общински кадри, а противниците им се лутат в теории на конспирацията и в търсене на истинския гръмовен скандал, който се таи зад трагизма на Кирил Петков.

Всъщност още в деня преди да пуснат оня запис за 6-те процента рекет, Ивайло Мирчев извади сентенцията на целия позорен водевил.

“Групата ни е от 12 общински съветници - каза той в интервю за bTV. - Толкова беше в предишния съвет групата само на “Да, България” и ДСБ, а от тях никой не е напуснал.” С други думи, побърза да развърже “градската десница” от “Промяната”, за да не я повлече потъващият кораб към дъното.

Е, днес същият Мирчев се заканва, че ДБ няма да разцепи коалицията с ПП за кефа на Борисов и Пеевски, но както казва евродепутатът Христо: “Чу ме един път!”.

Източник: “24 часа”