За 7 часа парламентът прие национализацията на "Лукойл"

Само около от шест часа и половина – между 9 и 15.37 часа в петък, отне на парламентарното мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, ИТН и БСП-Обединена левица, в комбинация с независимите депутати, да приеме на две четения окончателно внесените спешно сутринта промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Те влизат в сила от деня на обнародваните им в Държавен вестник, което може да стане още в понеделник, и позволяват на назначен от държавата особен управител да взема решения за дружествата на "Лукойл" в България и дори да продаде активите им, без ясно разписана процедура и без думата на собственика, като решенията му няма да подлежат на съдебен контрол.

Зелена светлина за 30 секунди

Текстовете, за които управляващите обявиха, че са съгласувани с правното министерство и международните партньори,  първо бяха одобрени за точно 30 секунди в свикано извънредно в 9 часа заседание на енергийната комисия. Веднага след това пректозаконът бе вкаран в дневния ред на пленарното заседание. След две почивки документът бе приет и по предложение на единия от вносителите му – Станислав Анастасов от ДПС-Ново начало, беше даден ход за директно второ гласуване, без възможност за съгласуване със заинтересовани лица и аргументирани поправки. По правилник това е допустимо, но силно оспорвана възможност за спешно законотворчество.

Корекции все пак бяха направени на крак – основно от Станислав Анастасов и от Павела Митова от "Има такъв народ", която е председател на енергийната парламентарна комисия, но просто изчете редакциите от листче, без аргументи и излезе от залата. Това и струваше критиките на председателя на "Продължаваме промяната" Асен Василев и депутата от "Възраждане" Иска Михайлова.

"Г-жо Митова, това редакционно предложение, което отне 7 минути – 14 пъти повече от заседанието на комисията, на което одобрихте зелия законопроект, сега го обяснете без листче в ръката Това е правен чобанизъм. Затова се дава срок между двете четения, за да се обсъди и да се получат експертни мнения и сред това първо на комисия, после в зала, да се прецени какъв е смисълът от поправки", коментира Василев.

"Не знаете какво правите"

"Пренаписахте проектазакона тук, което показва, че план няма и не знаете какво да правите. Продължавате да го пишете на коляното и на първо четене казахте, че е одобрено от Щатите. Това дали някой го е гледал?", попита от парламентарната трибуна и Божидар Божанов, депутат на "Демократична България". "Можехте поне да махнете противоконституционните текстове като отпадането на съдебен контрол и да напишете, че решенията на особения управител остават в села до произнасянето на съда. С този инструмент може да се удари който си реши Пеевски", допълни Божанов.

"Делян Добрев каза, че законопроектът е съгласуван с Министерството на правосъдието, международните партньори, междугалактическия съвет и Марс, нека сега да бъда поканен да каже дали направените промени са съгласувани с някого", призова и Асен Василев. Той поиска камерите на БНТ да бъдат допуснати, "за да видят всички този резил", но предложението му не беше прието от мнозинството.

"Не е сериозно председател на енергийната комисия да чете нещо от листче, което са ѝ дали, без мотиви и да излиза от залата. Павела Митова като вносител на закона, ако е разбрала какво ѝ бутат в ръцете, да каже с какви аргументи иска промените и защо прави това между първо и второ четене в рамките на три минути", възмути се Иска Михайлова от "Възраждане".

Тя поиска да остане сегашният текст в закона,  според който особеният управител се назначава за шест месеца с право за еднократно удължаване на мандата му със същия срок и да се запази възможността за трима особени управители, които единодушно да мзета решения. "Сега не е ясно как ще се вземат решенията – може да назначите и 15 човека, за да получават заплати, а решенията да се вземат от човек на подчинение на Пеевски, който има лично отношение към рафинерията", каза още депутатът на "Възраждане". Предложението ѝ обаче бе отхвърлено.

"Запишете направо Пеевски като особен управител"

Колегата ѝ Йордан Тодоров предложи "за да се знае кой носи отговорност, когато Русия осъди България за тази откровена кражба на активи, предлагам навсякъде думите особен управител да се заменят с Делян Славчев Пеевски, защото и без това е ясно, че той взема решенията от името но МС и е превърнал управляващите в секретарки и изпълнители". Председателстващият заседанието Костадин Ангелов обаче отказа да включи това предложение, защото не било допустимо.

Михайлова обяви, че се погазват правните норми и не се спазват правилата на парламентаризма.

В крайна сметка всички редакции на Митова бяха приети – те предвиждат след вписването в Търговския регистър особеният управител единствен да има право да взема решения за активите на "Лукойл", както и да извършва разпоредителни сделки с тях след пазарна оценка и одобряване на купувача им от Министерския съвет. По каква процедура обаче ще става продажбата не е разписано. Особеният управител ще придвижва промените в капитала и вписването им. Той няма да има право да отчуждава имущество и да поема заеми от името на собственика извън рамките на обикновеното управление. Това може да става само с разрешения на Министерския съвет.   

Приети бяха и предложенията на Станислав Анастасов от ДПС-Ново начало особеният управител да може еднолично да прави промени в органите на дружествата на "Лукойл" и да назначава прокуристи в тях. Така и не става ясно защо е необходимо назначаването на прокуристи, което обикновено е ход за дружества с затруднено финансово състояние, които са пред фалит.

Въпреки призивите на опозицията поне за почивка, в която да се запознаят по-задълбочено с предложените финално предложения за гласуване, в крайна сметка квесторите раздадоха на депутатите листчета с редакциите и преминаха директно към гласуване.

САЩ отрязаха "Гунвор" за сделка с "Лукойл" и у нас се разбързаха

Текстовете, за които Mediapool писа преди два дни и тогава все още бяха неофициален документ, станаха внесен проектозакон само часове, след като в петък стана ясно, че компанията Gunvor (Гунвор) която санкционираната от САЩ "Лукойл" обяви за купувач на чуждестранните ѝ активи, се отказа от сделката. Ден по-рано от САЩ заявиха, че започват проверки на купувача, в който в миналото акционер беше приближеният до Кремъл и също под санкции Генадий Тимченко. След което обявиха компанията "Гунвор" за марионетка на Владимир Путин.

По време на дебата при първото четене  Станислав Анастасов обясни бързането с текстовете с опасността рафинерията в Бургас да спре да работи, но в същото време почти две седмици управляващите не предприеха нищо и дори отказваха изслушвания в парламента по темата, поискани от "Продължаваме промяната-Демократична България".

Депутатът Васил Стефанов от "Продължаваме промяната" кочентира, че независимо дали става дума за "Лукойл", законопроектът е несъвместим с разделението на властите. "Тук не е Северна Корея, колеги, а България. Не може да се прави такава форма на диктатура", заяви той. 

"Ще ни вкарате в приключения, защото нямате контрол върху тези неща и петролния бизнес. Тук става въпрос за сили, които не можете да контролирате. България трябва да запази доброто си име, а вие правите точно обраното - хвърляте ни на кучетата и ще има огромни последствия не само от Русия, но и от ЕС", заяви Красимир Манов от МЕЧ и призова властта да не прави България мишена.

Президентът: Да не стане като с "Булгартабак"

Държавният глава Румен Радев коментира текстовете за държавния контрол над активите на "Лукойл" с думите : "Притеснен съм, че държавата, в сегашното ѝ управление, може да ни доведе до сценария на "Булгартабак", визирайки приватизацията на тютюневия холдинг, станал собственост на фирма на лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. 

Рафинерията в Бургас трябва да има надежден собственик, който да има капацитет да я развива. Държавната намеса в управлението ѝ е "краен, авариен вариант", коментира още президентът, който има право на вето върху текстовете, но то лесн оможе да бъде преодоляно от мнозинството в парламента. 

Още след свиканото скороство и рано заседание на енергийната парламентарна комисия представителите на най-голямата опозиционна формация "Продължаваме промяната – Демократична България" отправиха критики към управляващите.

"30 секунди – това е времето, за което тази сутрин управляващото мнозинство проведе тайно нерегламентирано заседание на енергийната комисия без представители на опозицията, за да приеме написания от Пеевски закон, с който той придобива "Лукойл", коментира Лена Бориславова във Фейсбук.

Тя твърди, че депутатите от опозицията са били поканени на заседанието, след като то вече е било приключило.

"Законът бе написан преди няколко дни и дава право на посочен от Пеевски особен представител да разпродаде както прецени активите на единствената рафинерия у нас. ПП–ДБ искат изслушване на премиера и на енергийния министър за "Лукойл", казва Бориславова.

Сделка или не

Експерти обаче твърдят, че бизнесът на "Лукойл" в момента реално е непродаваем, без значение желанието на Бойко Борисов и Делян Пеевски, тъй като купувачът може да бъде одобрен само от САЩ заради наложените санкции.

България може да опита да повтори действията на Германия, която пое контрола върху руската рафинерия на "Роснефт" в Швет и след това си издейства шестмесечна отсрочка от прилагането на санкциите на Вашингтон.

"Видяхте реакцията по "Гънвор" (всъщност произношението е "Гунвор" - б.ред.) в САЩ. САЩ казаха, че категорично няма да позволят "Гънвор" да купува "Лукойл" и те снощи се оттеглиха. А ние това сме го предвидили отдавна, защото, както винаги съм казвал, имам доста повече информация от останалите. Днес със закона, който ще вкараме, ние копираме и надграждаме немския модел", коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

От действията на българските власти след налагането на американските санкции изобщо не личеше в София да имат повече информация от другите.

Скоростна решимост след продължително колебание

Институциите в София показваха признаци, че се колебаят как да действат, с надеждата блокирането на дейността на рафинерията някак да се размине, а руснаците да успеят сами да излязат от ситуацията.

Не е случайно, че енергийната комисия прие на първо четене поправките в закона едва след като САЩ забраниха на швейцарската компания "Гунвор" да купи задграничния бизнес на "Лукойл".

"След като се съберем партиите от мнозинството, мисля, че ще бъде избран такъв особен управител, който да се справи перфектно. Той ще има право и на продажба", каза Борисов.

"Гоним срока до 21 ноември всичко да е приключило. Тактиката, която сме възприели, е парите от продажбата да отидат в специална сметка – тя си е на руската компания, но няма да могат да я ползват, както е в Германия, Белгия и нашите партньорски страни", посочи Борисов.

Лидерът на ГЕРБ дословно повтаря това, което водещият енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров каза, че трябва да се направи първо в интервю за Mediapool преди седмица.

На този фон "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП–ДБ) искат изслушване на премиера Росен Желязков и на енергийния министър Жечо Станков, за да обяснят какъв план имат във връзка с усложняващата се ситуация. Станков всъщност е в Гърция, а управляващите за пореден път не допуснаха обсъждане на темата в парламента.

По думите на лидера на ДСБ и депутат от ПГ на ПП–ДБ Атанас Атанасов започва да се повишава напрежението в обществото, хората започват да се питат дали ще има горива и на какви цени ще бъдат.

Лидерът на "Да, България" Ивайло Мирчев (ПП–ДБ) напомни, че от две седмици от ПП–ДБ вече пет пъти искат различни изслушвания – на открито или на закрито заседание – по темата, но такива няма.

Не знаем какво е положението

"Трябва ни изслушване, за да знаем какъв е планът на правителството. Не е нормално две седмици след като санкциите са обявени, по никакъв начин правителството да не е предоставило никакъв план и да не е обяснило пред Народното събрание какви са следващите стъпки", категоричен е Мирчев.

Причината за това е, че допреди седмица правителството нямаше избистрен план как да действа. Българската петролна и газова асоциация първо твърдеше, че санкциите на САЩ реално не засягат българската рафинерия, а след това обяви, че България трябва да убеди Тръмп да направи изключение за "Нефтохим".

По същото време американският президент Доналд Тръмп отказа дори на приятеля си Виктор Орбан да направи изключение за вноса на руски петрол в Унгария.

ПП–ДБ изрази своите притеснения, защото няма данни дали държавата поддържа необходимите 90-дневни запаси от петрол.

Съпредседателят на групата на ПП–ДБ и бивш премиер Николай Денков припомни, че през 2022 г., когато започна войната на Русия в Украйна и за един ден газът беше спрян, за първи път се постави и въпросът какво ще стане с горивата за населението и за промишлеността.

"Затова през 2023 г., когато влязохме в управлението, беше подготвен специален план – тук искам да благодаря на министър Богданов, тогава той отговаряше за тази дейност, но имаше още много хора, които бяха въвлечени – в който бяха подготвени екипи, които да влязат в рафинерията и да могат да осъществят цялото оперативно ръководство на рафинерията", каза бившият премиер.

"Абсолютно неприемливо е вече седмици наред Народното събрание да не получава никаква информация какво се случва. Затова искаме на закрито заседание поне да разберем има ли някаква готовност или няма", казва Денков.

"Аз лично съм подал знак към Росен Желязков – ако му трябва съдействие, как да помогнем с информацията, която имаме, сме на разположение. Нашата информация е, че след падането на нашето правителство всички действия, свързани с този план, са прекратени, така че сега те трябваше да започнат от нулата", допълни той.

Източник: Гласове