25% повече загинали по пътищата – само за няма и година след новите правила

25% повече загинали по пътищата – само за няма и година след новите правила
05-11-2025г.
0
Гост-автор

25% повече загинали по пътищата – само за няма и година след новите правила. Това не е статистика, това са хора. Бащи, деца, приятели. И никой не може да го обясни с „летни пътувания“ или „повече коли“. Не. Това е провал. И точка.
А най-голямата грешка? Средната скорост. Приеха я като спасение, а тя се превърна в капан. Хората не намаляват – те се ядосват, ускоряват, за да „излъжат“ системата, и катастрофите растат. Точно сега, точно заради нея, умират повече. Това не е теория. Това е факт, който боли.
Години наред ни обещават: нови закони, по-високи глоби, камери навсякъде. И какво? Нищо. Жертвите не намаляват – те се увеличават. Защото камерите не учат. Те само глобяват. А ние не се учим от глобата. Учим се от страх, от болка, от пример. Но пример няма.
Превенцията я няма. Има само наказание. Има бюджет, който трябва да се напълни. Има кръв по асфалта, която никой не вижда, докато не е негова.
А истинският проблем? В главите ни. Тук „предимство“ означава „аз първи“. „Бързам“ означава „ти се махни“. Кръговото не е за движение – е за битка. И накрая губим всички.
В Европа не е така, защото са разбрали нещо просто: пътят не е твой. Той е общ. И ако искаш да стигнеш, трябва другият също да стигне.
Ние още не сме го разбрали. Затова пътищата ни са бойни полета. Затова има кръстове. Затова има празни столове у дома.
Законите няма да ни спасят. Глобите няма. Камерите няма.
Но има нещо, което може: телевизията. Всеки ден. Всеки рекламен блок.
Искам да кажете дали според вас подобна кампания  ще ни накара да се замислим? 
Нека 10% от рекламите не са за бира, прах за пране или заеми. Нека са за живота. За детето, което чака татко. За майката, която никога няма да се върне. За секундата, в която си натиснал газта... и си изгубил всичко.
Една реклама. 30 секунди. Всеки ден. Във всеки рекламен блок. Във всеки дом.
Това не е мечта. Това смятам е задължение. На телевизиите. На държавата. На нас.
Защото толерантността не се учи с фиш или камера. Учи се с образ. С емоция. С мисъл.
Започваме от екрана. И стигаме до пътя.
Преди следващия кръст.

Автор: Ангел Славчев

Banner

© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.