126 млн. евро годишно от депозитите ни за бутилки и кенчета искат да печелят чуждите компании и търговски вериги

До две години България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успят да рециклират поне 80% от  пластмасовите бутилки и метални кенчета до 2028 г. Това предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки.

Зад привидно благородната екологична инициатива обаче се крият бизнес интереси и огромни печалби. Големият въпрос е кой ще бъде депозитният оператор, който ще ги събира и контролира – частни фирми, НПО-та или държавата. Внесеният в парламента законопроект, който предстои да бъде гласуван, предвижда това да бъде българската държава. НПО и три браншови асоциации обаче поискаха незабавното му оттегляне.

Разследване на Обективно.БГ потърси кой стои зад масираната кампания в медиите и социалните мрежи парите от депозитната система в България да отиват в частни дружества, а не в българската държава и защо.

Депозитна система

Когато купуваме минерална вода или друга напитка в пластмасова бутилка до 3 л. или бира и безалкохолна напитка в метално кенче, в цената ще ни се начислява възстановим депозит. Ние ще заплащаме този депозит. След това ще можем да си получим обратно платената такса, като върнем празната бутилка или кенче. Целта е по този начин да се насърчат потребителите да връщат празните ПЕТ-бутилки и метални кенчета, които след това да се рециклират и използват отново.

Всяка страна-членка сама ще определя размера на депозита, но в държавите, които са въвели тази система, цената варира от 10 до 25 евроцента.

Не всеки потребител обаче ще върне празната опаковка, следователно няма да си потърси депозита. Тези невърнати опаковки ще генерират огромни суми, възлизащи на милиони евро годишно.

Печалби

Над 3 милиарда броя ПЕТ-бутилки с минерална вода до 3 л. и метални кенчета с бира и други напитки се очаква да бъдат продадени през 2028 г. в България, според прогнозните данни на четирите екоорганизации, извършващи рециклиране у нас, показа проверка на Обективно.БГ. При депозитна такса от 10 евроцента на бутилка/кенче, това означава, че около 300 милиона евро ще влязат в депозитния оператор.

Не всички 3 милиарда броя опаковки ще бъдат върнати обаче. При събираемост от 65% например (35% невърнати опаковки) в депозитния оператор ще останат около 105 милиона евро.

Освен парите от невърнатите депозити операторът ще печели допълнително от продажбата на суровините за рециклиране (около 16 млн. евро), както и ще прибира такса от задължената индустрия (около 5 млн. евро), според прогнозните данни за 2028 г. Това прави около 126 милиона евро годишно от невърнати депозити, от продажба на събраните бутилки и кенчета като суровини за рециклиране и от наказателната такса, която плащат производителите за това, че замърсяват.

126 млн. евро годишно от депозитите ни за бутилки и кенчета

Разходите, които ще има депозитният оператор, са за ръчно събиране в магазините или пунктовете за събиране, както и за закупуване и поддръжка на вендинг машини, за транспорт на празните опаковки и административни разходи (за персонал).

Кой иска да управлява депозитната система

Становища срещу предложението за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според което в страната ни се въвежда държавна депозитна система за опаковки от напитки, изразиха три бизнес организации. Това са Съюзът на пивоварите („Загорка“, „Карлсберг“, „Каменица“ и др.), Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки („Кока-Кола“, „Куадрант Бевъриджис“ – производител на „Пепси“, „Сан Бенедето“, „Девин“ и др.)  и Сдружението за модерна търговия („Кауфланд“, „Лидл“, „Билла“ и др.). Те не искат депозитният оператор да е държавата, като посочват, че България трябва да следва примера на ЕС, където депозитният оператор е частен. Проверка на Обективно.БГ обаче показва, че например в Унгария депозитния оператор е държавен.

Депозитният оператор да е частен поиска и НПО „За Земята“ и стартира кампания в социалните мрежи. „Оттеглете законопроекта за държавна депозитна система“, призовава НПО-то в редица публикации във Фейсбук и Инстаграм. Мотивът на екоактивистите, както и на трите асоциации, в които членуват местните представители на големите мултинационални компании и чуждестранните търговски вериги, е, че частният депозитен оператор ще е „независим“, докато държавният няма да бъде.

126 млн. евро годишно от депозитите ни за бутилки и кенчета 

Кампанията на НПО-то срещу държавата обаче не среща подкрепа в социалните мрежи. „Частниците и големите хипермаркети са един от най-големите кандидати да лапнат комата. В този си вид системата не е депозитна, както е в Германия или Австрия например“, пише в коментар под публикацията на екосдружението.

„Твърдението, че „независими” – тоест частни – компании биха били по-прозрачни или морални, е детинско (в най-добрия случай) или просто злонамерено (в най-лошия). Митовете за добродушието на свободния пазар трябваше да си останат в 20-ти век, пък дори и 19-ти – не да ги дъвчем отново и отново. Една компания да е частна не я прави „политически независима”, а точно обратното. Човек може да се наслади на „независимостта” на частни компании като ТЕЦ-овете на Ковачки, транспортната „Юнион Ивкони” или пък сметосъбиращите фирми из България, но специфично в София“, пише друг потребител в Инстаграм.

Кой иска депозитната система да е държавна

Докато представителите на големите мултинационални компании и търговските вериги искат частна депозитна система, представители на българския бизнес от Асоциацията на българските търговци на храни (АБТХ), Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА), Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ) поискаха парите от депозитите за опаковки на българските граждани да се събират от българската държава.

„Депозитната система е публичен ресурс, формиран от всички граждани. Тя не е частен бизнес, тя не е средство за печалба на индустрията и не трябва да бъде управлявана от компании, които се интересуват единствено от собствените си финансови интереси“, коментира Йоана Йончева – Фильова, председател на БОРА. Според нея „оставянето на системата в частни ръце означава, че средства от всички български граждани могат да се акумулират и използват по начин, който обслужва корпоративни интереси, а не обществото. Държавата може и трябва да гарантира, че системата служи на гражданите и околната среда. Без публичен контрол депозитната система е лесна мишена за частни интереси“.

„Парите от непотърсените депозити са огромен ресурс. Производители и търговци искат контрол, защото така могат да управляват средствата, логистиката и организационните процеси в своя полза. Това е явен конфликт на интереси: законът е за защита на обществото и околната среда, а индустрията се опитва да превърне задължителни плащания на гражданите в частна печалба“, заяви Йоана Йончева – Фильова. Тя даде следния пример с практиката в Румъния: „Румънската депозитна система показва какво се случва, когато контролът е в частни ръце. При първите години на работа са пуснати над 6,1 млрд. опаковки с депозит 0,10 евро. 45% от тях не са върнати, което означава 276 милиона евро са останали при оператора.

Интересен факт: депозитният оператор е глобен със 109 млн. евро за неизпълнение на целите, но на 30.12.2024 правителството отменя глобата чрез постановление, като средствата се пренасочват към нови инвестиции в частния оператор. Това е ясен сигнал: когато депозитната система е частна, огромни публични ресурси могат да се пренасочват по начин, който обслужва частни интереси, а не обществото“, коментира експертът.

„БОРА категорично се противопоставя на опитите депозитната система да бъде превърната в частен бизнес. Това не е само законова или бюрократична тема – тук става дума за парите на всички българи и за нашата околна среда. Държавата трябва да има водеща роля, а обществото – гаранция, че средствата се използват точно за това, за което са предназначени“, се казва в изявление на асоциацията.

„Депозитната система е публичен ресурс, формиран от всички граждани. Тя не е частен бизнес, не е средство за печалба на индустрията и не трябва да бъде управлявана от компании, които се интересуват единствено от собствените си финансови интереси. Целта на този подход е системата да е работеща и достатъчно независима от корпоративни интереси“, се казва в позиция на министерството на околната среда и водите до Обективно.БГ.

„Средствата от непотърсените депозити са огромен ресурс. Производители и търговци искат контрол, защото така могат да управляват средствата, логистиката и организационните процеси в своя полза. Това е явен конфликт на интереси, а законът е за защита на обществото и околната среда, както и на средствата от непотърсените опаковки“, заявиха от министерството.

На въпрос къде ще отиват печалбите от депозитната система, от министерството отговориха: „Според европейската практика дружества, занимаващи се и постигащи цели по оползотворяване, се формират като такива без право на печалба. Така е разписано и в предложението за изменение на законодателството (предложените промени на Закона за управление на отпадъците). Това означава ясно и категорично, че операторът няма да разпределя печалба и всички приходи, включително средствата от непотърсени депозити, ще се използват единствено за изграждане, поддържане и развитие на системата – за разширяване на мрежата от пунктове за обратно приемане, логистика, информационни системи, контрол, както и за информационни и комуникационни кампании“.