11 държави от ЕС искат край на ветото във външната политика

Въз основа на поуките от годините на управление на Орбан подписалите писмото държави очертават пет принципа, които според тях трябва да насочват и подобрят общата външна политика на ЕС

Австрия, Дания, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Испания и Швеция настояват да бъде проучена възможността за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство във външната политика.

Група от 11 държави членки на Европейския съюз се обединиха с искане да бъде сложен край на „възпрепятстващите" вета, които през последните години парализират външната политика на блока. Те аргументират позицията си с това, че принципът на лоялното сътрудничество трябва да има предимство.

„Културата на консенсус в Съюза е важен източник на неговата легитимност. Затова продължаваме да се стремим към консенсус винаги, когато това е възможно", посочват държавите в писмо до върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, цитирано от Euronews.

„Но трябва също така да гарантираме, че тази култура на консенсус насърчава общите действия, а не ги възпрепятства - в противен случай ще имаме легитимност, но няма да имаме сила."

Писмото е подписано от Австрия, Дания, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Испания и Швеция. Германия, най-голямата държава членка на ЕС, води призивите за реформа на външната политика на блока.

„Външната политика на Съюза се сблъсква с фундаментално променена среда, белязана от стратегическа конкуренция, нарастваща нестабилност и опити за подкопаване на международния ред, основан на правила", се посочва в документа, изпратен и до държавите членки, които не са го подписали.

„В тази среда способността на Съюза да защитава своите ценности и интереси зависи от това дали може бързо и ефективно да мобилизира своята колективна политическа, икономическа и дипломатическа тежест."

Съгласно правилата на ЕС външната политика се ръководи стриктно от принципа на единодушието. Това означава, че само една държава може във всеки един момент да блокира решенията на останалите 26 държави членки.

Този модел многократно се проявяваше по време на 16-годишното управление на унгарския премиер Виктор Орбан. Преди да загуби властта през април, Орбан често предизвикваше недоволството на европейските си колеги, използвайки правото си на вето, за да извлича отстъпки и да прокарва собствените си интереси.

По-рано тази година той предизвика безпрецедентна криза, след като внезапно блокира заем от 90 млрд. евро за Украйна, договорен лично от лидерите на ЕС. Причината беше спор с Киев по друг въпрос, свързан с петролопровода „Дружба".

През юни тази година и българският премиер Румен Радев обяви, че ще наложи вето на 21-ия пакет санкции срещу Москва, по-конкретно три - срещу руския патриарх Кирил, собственика на "Лукойл" - Вагит Алекперов, и доставчика на части за софийското метро Искандар Махмудов. В крайна сметка ЕК се отказа от текстовете за Кирил и Алекперов и сложи в списъка само 32 руски банки, платформи за криптовалути и за търговия с петрол. Според Радев точно тази ни политика е довела до споразумението с "Литаско", което позволило на "Лукойл Нефтохим Бургас" да продължи да купува петрол без ограничения.

В крайна сметка България не блокира пакета. Правителството прие позиция с резерви по три въпроса, сред които включването на патриарх Кирил и Алекперов в санкционния списък.

Въз основа на поуките от годините на управление на Орбан подписалите писмото държави очертават пет принципа, които според тях трябва да насочват и подобрят общата външна политика на ЕС:

1. Да се спазват принципите на лоялното сътрудничество и взаимната солидарност;

2. Да се увеличи използването на конструктивното въздържане като алтернатива на ветото;

3. Да се избягва обвързването на решенията във външната политика с въпроси, които са „съществено несвързани" с тях;

4. Да се проучат възможностите в рамките на договорите на ЕС за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство;

5. Да се изискват „обосновани жизненоважни причини", когато дадена държава иска да блокира подобна промяна.

„Правната рамка и за петте принципа вече е налице. Единствено от нас зависи да ги приложим на практика и по този начин да развием външната си политика", се казва в писмото.

Идеята за активиране на т.нар. „пасарелна клауза" съгласно член 31 от Договора за Европейския съюз, която позволява преминаване от единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство, отдавна е предмет на дебати в Брюксел. Темата придоби особена известност след началото на руската война в Украйна.

Промяната може да бъде извършвана поотделно за конкретни въпроси, вместо да се прилага едновременно за цялата външна политика. Германия например се противопоставя на използването на единодушие при търговски въпроси, свързани с израелските селища.

Поддръжниците на промяната твърдят, че тя ще ускори процеса на вземане на решения и ще предотврати ненужни вета. Противниците обаче смятат, че това би подкопало демократичната легитимност. Малките държави членки разглеждат правото на вето като полезен инструмент от последна инстанция, чрез който могат да защитават позициите и интересите си спрямо по-влиятелните държави. Нито една от балтийските държави не се присъедини към инициативата.

Т.нар. „пасарелна клауза" често е определяна като своеобразен „Параграф 22", тъй като самото преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство би изисквало единодушие. Това означава, че противниците на промяната със сигурност биха могли да я блокират.

В съвместното писмо обаче се призовава за „съществени" консултации с цел разрешаване на евентуални спорове и постигане на компромис.

Натискът за реформа на външната политика на ЕС набра скорост след поражението на Орбан - момент, който мнозина разглеждат като ценен прозорец за промяна, който обаче може да се затвори, ако Марин льо Пен, твърда евроскептичка, спечели френските президентски избори догодина.

Германия и Франция вече представиха идея за засилване на ролята на върховния представител на ЕС Кая Калас, като същевременно тя бъде поставена под прякото ръководство на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.