100 дни управление: обещания без резултати

У нас, 100 дни правителство, през които нищо съществено и запомнящо не се случи. 100 загубени дни. Борисов на конгрес на ЕНП във Валенсия- гледах го как му говорят, той кима, без да ги разбира, тупа ги по гърбовете, отзад се хилят Мария Габриел и Екатерина Захариева, после придворните медии писаха „Борисов води важни разговори.“ Аз разговори не видях, ама знам ли, Севда може да е видяла, докато бяга с телефона пред Борисов.
• В САЩ, 100 дни Тръмп, който ги празнува точно в щата с най-голямо автомобилостроене и най-засегнат от митата му- Мичиган. Тръмп вчера облекчи митата на някои автомобилни части, обаче каза „Даваме им временна отсрочка, преди да ги заколим, ако не преместят производството тук.“  Не знам дали ще заколи автомобилостроителите, но със сигурност ще заколи Украйна и Европа и изобщо не му пука. Няма напредък към търговско споразумение между САЩ и ЕС. Скот Бесент вчера каза, че данъкът върху цифровите услуги на ЕС е на практика мито за внос за американските компании. Не виждам начин ЕС да се преклони пред исканията на САЩ и да промени вътрешните данъчни политики, така че ЕС вероятно ще се окаже в по-високата зона на американски мита. САЩ вече не се интересуват от ЕС и Великобритания, защото ние не сме важни за веригата за доставки. Интересуват се от Азия. 
• В ЕС, имаме нова зависимост от Русия- не от газ, а от азотни торове. Те се състоят предимно от газ, не са включени в санкционните списъци и са с ниска цена в сравнение с произведените в ЕС торове. Торовете станаха твърде скъпи, след инвазията на Русия в Украйна цените се изстреляха нагоре с 30%, докато цената на пшеницата падна, което принуждава фермерите да търсят евтините руски торове или да рискуват още по-големи загуби. Само през 2024 руският износ на торове за ЕС е нараснал с 33% в сравнение с 2023. Сред всички страни, от които ЕС внася торове, сега Русия е най-важният търговски партньор според данни на Европейската комисия. Още ли вярвате, че ЕС наистина иска санкции за Русия? 
• В Русия, Кремъл отхвърли предложението за незабавно прекратяване на огъня за поне 30 дни, направено вчера от Украйна. Песков каза днес, че би било трудно да се приеме дълго прекратяване на огъня, без да се разгледат „нюансите, за които президентът Путин говори в Кремъл“. Припомням, че когато Москва отхвърли предишното предложение за пълно прекратяване на огъня за дълъг период, което беше направено от Вашингтон и Киев през март, Путин заяви, че Украйна ще използва прекратяване на огъня за превъоръжаване и мобилизация. Вчера Путин каза, че ново прекратяване на огъня ще влезе в сила само на 8-10 май, за да отпразнуват годишнината от победата на СССР над нацистка Германия. Зеленски нарече офертата "манипулация". 
• В Румъния, президентски избори тази неделя. Георге Симион, лидер на националистическия Алианс за обединяване на румънците (AUR), води във всички проучвания на общественото мнение, откакто Джорджеску бе отстранен с решение на Конституционния съд. Балотажът е сигурен, като Симион по-скоро ще загуби на втори тур. Повечето социологически проучвания показват, че Симион е следван или от Крин Антонеску, подкрепян от центристката управляваща коалиция, или от Никусор Дан, реформистки настроения независим кмет на Букурещ. Разликата между тях е в границите на статистическата грешка. Подкрепата от ръководството на Социалдемократическата партия (PSD) е от решаващо значение за Антонеску, тъй като PSD има силни регионални структури и дисциплинирани избиратели, които може да не са толкова склонни да гласуват за либерален кандидат (Антонеску е бивш лидер на младшата управляваща Националнолиберална партия). Гласуването на румънците зад граница вече започна, те имат 3 дни да гласуват по пощата. Представете си какви измами ще паднат. Никога не трябва да разрешаваме гласуване по поща или по интернет- не е за нас. 
• В Полша, президентът Дуда подписа правителствен законопроект, приет набързо от парламента миналата седмица, който отлага прилагането на новите тарифи за електроенергия за домакинствата до 1 октомври 2025. Министърът на климата Паулина Хениг-Клоска каза, че министерството е "защитило и ще защити полските семейства от нарастващите цени на електроенергията и ние непрекъснато анализираме ситуацията на енергийния пазар." Полша няма фиксирана цена на цените на домакинствата, но има таван от 500 злоти (240 лв.)/мвтч. Нашите депутати най-после се сетиха да спрат либерализацията на битовия пазар- ако днес не приемат този законопроект, от 1 юли влизаме на свободен пазар и цените ще отидат нагоре с 30%, а по-лошото е, че няма абсолютно никаква предвидимост- енергийният пазар в момента е много колеблив, със силни амплитуди на цени и абсолютно непредвидим. 
• В Унгария, парламентът одобри данъчните облекчения за майки с деца. Майките с три деца ще бъдат освободени от данък върху доходите на физическите лица от 1 октомври, независимо от възрастта им. Освобождаването постепенно ще се разшири и за майки с 2 деца от следващата година, но прилагането ще се разпростре постепенно през следващите 4 години. Освен това от 1 юли ще бъдат освободени от облагане с данък върху доходите на физическите лица доходите от няколко вида детски надбавки - за отглеждане на бебе, за отглеждане на дете и за осиновяване. Министерството на икономиката оцени фискалните разходи за новите мерки на 330 милиарда форинта (1.6 млрд. лв.) през 2026, като постепенно ще се увеличи до 723 млрд. форинта (3.5 млрд.лв.) през 2029. Как пък на никого от нашите депутати не му хрумна да измисли такова нещо- после защо няма деца. Между другото, според Евростат сме втори в класацията на държавите в Европа с най-висока средна възраст- 47.7 години. Само Италия е по-зле от нас, Португалия е наравно с нас, всички останали са в диапазона 42-44 години, а в Турция средната възраст е 34 години. Застаряващо население означава по-малко активни хора да изработват пенсиите на пенсионерите- затова Деница Сачева иска да вдига пенсионната възраст и осигуровките, които ние намалихме в далечната 2006. Според мен управляващите целят пенсионната възраст да е равна на средната продължителност на живота. Не ви ли звучи примамливо?
• В Молдова, ЕС обмисля отделяне на Молдова от Украйна, за да продължи процеса на присъединяване само с Молдова, каза европейският комисар по разширяването Марта Кос в интервю за молдовска медия. Решението за отделяне може да бъде взето през юни, каза тя, обяснявайки това с твърдото противопоставяне на Унгария на присъединяването на Украйна към ЕС, докато би се считало за провал за настоящата Европейска комисия, „ако нямаме нови членове“. Украйна и Молдова подадоха молбите си през февруари 2022 г. и досега ЕС ги третира като тандем. ЕС даде зелена светлина на процеса на присъединяване миналата година, но не бяха отворени преговорни глави поради твърдата опозиция от страна на Унгария. Припомням, че Урсула каза в началото на тази година, че Украйна трябва да бъде приета до 2030. Аз не го виждам, и не само заради разрухата от войната- другите причини са големият размер на Украйна, силен селскостопански сектор, ширеща се корупция и проблеми с върховенството на закона и правата на човека. 
• Отново в Полша, правителството потвърди, че прогнозата за общия държавен дефицит е повишена до 6.3% от БВП за 2025 от предишните 5.5%. През 2024 Полша имаше бюджетен дефицит от 6.6%, повлиян от по-ниските от очакваните приходи, особено от ДДС, и ускоряването на разходите за отбрана. Това да ви напомня за една друга държава? И една Теменужка? 
• В Република Српска, част от Босна, финансирането на всички политически партии от бюджета на РС ще бъде спряно от 15 май. Автономната област ще отмени Закона на БиХ за финансирането на политическите партии. Решението идва няколко дни след като върховният представител Кристиан Шмид обяви, че е спрял цялото бюджетно финансиране за управляващите партии в Република Српска заради техните „анти-дейтънски дейности, подкопаващи конституционния ред и блокиращи функционирането на институциите на държавно ниво.“ Този върховен представител явно е генерал-губернатор, щом има такива правомощия. 
• В Гърция, правителството ще поиска от ЕС освобождаване за разходите си за отбрана (т.нар. клауза за освобождаване), с цел да създаде фискално пространство за бъдещи военни разходи. Министърът на финансите Кириакос Пиеракакис заяви, че за 2026 е планирано увеличение с 500 млн. евро на разходите за отбрана и тази сума ще бъде изключена от изчисленията за бюджетен дефицит. Сега ЕК трябва да оцени това искане и да определи "базова година", спрямо която ще се изчисляват годишните увеличения на разходите за отбрана - до 1,5% от БВП. Освобождаването, ако бъде одобрено, може да продължи до четири години (2025-2028 г.) И нашето правителство иска това от ЕК- явно и ние ще трошим още повече пари за оръжие и ще вдигаме външния дълг.
• В братска Македония, министърът на вътрешните работи Панче Тошковски очаквано оцеля при вота на недоверие срещу него. Около 72 от 120-те депутати гласуваха против вота на недоверие, внесен от крайнолявата партия Левица. Левица внесе искането за вот на недоверие по-рано през април, като обвини министъра в злоупотреба със служебното положение и в непрофесионално, безразсъдно и безотговорно поведение след трагичния пожар в нощен клуб в Кочани.
• В Испания, Испанската конфедерация на организациите на работодателите (CEOE) оцени икономическото въздействие на вчерашното прекъсването на ел.енергията на около 1.6 млрд. евро. Ако се потвърди, че инцидентът се дължи на небрежност или лошо управление, исковете могат да нараснат, което потенциално да доведе до значителни изплащания на обезщетения. DBRS Morningstar оцени разходите на застрахователите до 300 млн. евро. Все още няма официални констатации за причините, макар да надделява версията за интегрирането на голямо количество възобновяема енергия в недостатъчно инвестирана мрежа.
Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.